7 ago 2015, 23:32  

Звездопад вали

  Poesía » Otra
697 0 2

Пристанища, клетки, лъжи, суета
и тръпнеща тревога, неприета.
А някъде отвъд е копиран светът,
който вечно в мечтите ще свети.

Разливат се невидими пространства
и пречупват във вакуум времето.
Всяка скрита тъга е прозрачна.
Тежи на предопределеното бремето.

Разпада се и смисълът на атоми
разпръснати от взривовете вечни.
Предречени са тленните пулсации -
потъват в безкрая на тъмните бездни.

Очите слепи са бродещи скитници -
попиват всички пръснати вълни
на измерения объркани. Орисан и
блуждаещ в забрава звездопад вали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Пристанища, клетки, лъжи, суета
    и тръпнеща тревога, неприета.
    А някъде отвъд е копиран светът,
    който вечно в мечтите ще свети."
    Хубава творба!Поздравления!
  • Трудно за разбиране, предполагам много лично.
    След звездопада идва утре, нали?...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...