Звукът на... тихото!
* * *
Тиха вечер - уморена!
Сънят не идваше при мен,
стаята до сиво задимена,
свърши още един ден...
Вечер тиха, аз съм сам!...
В мене чувствата се борят,
къде ли си сега? Не знам!..
А искам с теб да поговоря...
Излязох - нощ е - три часА,
седнах в паркчето - до моста!
Седях и... чувах ти гласа,
говорех с теб - човешки - просто!...
Очи притворих - звук прекрасен,
зареян в мислите летеше,
шумеше с листи едър ясен,
сами в нощта - градчето спеше...
Отиде си - прощална вечер!
Замина и не се обърна.
Всичко е различно вече,
душата ми... на пепел се превърна.
Отново звук - неземен и божествен,
пое ефирно в небесата
с кристална болка - чист и девствен,
а край мен, заплака...
тишината!..
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
