16 окт. 2008 г., 17:17

Звяр

935 0 0

Разкъсваш ме.

Като звяр избягал от клетка,

парче по парче се храниш

с душата ми, голата, с тялото кърваво.

Ненаситен си.

Усещам студени, натрапчиви, лапите

как търсят път към сърцето ми.

Бездиханна съм. Кръвожадно се движиш

в дробовете ми. Плътта ми стене

в хармония с твоите тласъци.

Чуваш ли ритъма? Непосилно е

да те спра - все по-дълбоко си.

Превърнато в плячка, сърцето ми

тръпне в очакване. Забиваш

с омраза ноктите, острите, раздираш ме,

а сред кръвта само остава онзи мускулест орган -

последното късче нетрепващо.

Поглъщаш го.

Задоволи ли глада си?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...