16 окт. 2008 г., 17:17

Звяр

932 0 0

Разкъсваш ме.

Като звяр избягал от клетка,

парче по парче се храниш

с душата ми, голата, с тялото кърваво.

Ненаситен си.

Усещам студени, натрапчиви, лапите

как търсят път към сърцето ми.

Бездиханна съм. Кръвожадно се движиш

в дробовете ми. Плътта ми стене

в хармония с твоите тласъци.

Чуваш ли ритъма? Непосилно е

да те спра - все по-дълбоко си.

Превърнато в плячка, сърцето ми

тръпне в очакване. Забиваш

с омраза ноктите, острите, раздираш ме,

а сред кръвта само остава онзи мускулест орган -

последното късче нетрепващо.

Поглъщаш го.

Задоволи ли глада си?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...