Разкъсваш ме.

Като звяр избягал от клетка,

парче по парче се храниш

с душата ми, голата, с тялото кърваво.

Ненаситен си.

Усещам студени, натрапчиви, лапите

как търсят път към сърцето ми.

Бездиханна съм. Кръвожадно се движиш

в дробовете ми. Плътта ми стене

в хармония с твоите тласъци.

Чуваш ли ритъма? Непосилно е

да те спра - все по-дълбоко си.

Превърнато в плячка, сърцето ми

тръпне в очакване. Забиваш

с омраза ноктите, острите, раздираш ме,

а сред кръвта само остава онзи мускулест орган -

последното късче нетрепващо.

Поглъщаш го.

Задоволи ли глада си?