16.10.2008 г., 17:17

Звяр

936 0 0

Разкъсваш ме.

Като звяр избягал от клетка,

парче по парче се храниш

с душата ми, голата, с тялото кърваво.

Ненаситен си.

Усещам студени, натрапчиви, лапите

как търсят път към сърцето ми.

Бездиханна съм. Кръвожадно се движиш

в дробовете ми. Плътта ми стене

в хармония с твоите тласъци.

Чуваш ли ритъма? Непосилно е

да те спра - все по-дълбоко си.

Превърнато в плячка, сърцето ми

тръпне в очакване. Забиваш

с омраза ноктите, острите, раздираш ме,

а сред кръвта само остава онзи мускулест орган -

последното късче нетрепващо.

Поглъщаш го.

Задоволи ли глада си?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...