16.10.2008 г., 17:17

Звяр

933 0 0

Разкъсваш ме.

Като звяр избягал от клетка,

парче по парче се храниш

с душата ми, голата, с тялото кърваво.

Ненаситен си.

Усещам студени, натрапчиви, лапите

как търсят път към сърцето ми.

Бездиханна съм. Кръвожадно се движиш

в дробовете ми. Плътта ми стене

в хармония с твоите тласъци.

Чуваш ли ритъма? Непосилно е

да те спра - все по-дълбоко си.

Превърнато в плячка, сърцето ми

тръпне в очакване. Забиваш

с омраза ноктите, острите, раздираш ме,

а сред кръвта само остава онзи мускулест орган -

последното късче нетрепващо.

Поглъщаш го.

Задоволи ли глада си?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...