8 июл. 2007 г., 07:10

Звъни... 

  Поэзия
975 0 7

Студено и мрачно в нощта е,
горчиво и тъжно дори,
а някой във другата стая
безумно звъни ли звъни...

Ало! Очаквам да чуя гласа ти,
ръката ми нервно трепти.
Задържам с уплаха дъхът си,
но нищо не чувам, уви...

Не искам да помня тоз тягостен
и мъчещ ме миг тишина,
смразяващ без жалост душата ми,
пилеещ без милост нощта.

Докосвам слушалката стара - 
мечтая, копнея, летя! 
Ах, как ми се иска да зная,
че мислиш за мен във нощта.

© Ралица Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??