Jul 8, 2007, 7:10 AM

Звъни...

  Poetry
1.3K 0 7

Студено и мрачно в нощта е,
горчиво и тъжно дори,
а някой във другата стая
безумно звъни ли звъни...

Ало! Очаквам да чуя гласа ти,
ръката ми нервно трепти.
Задържам с уплаха дъхът си,
но нищо не чувам, уви...

Не искам да помня тоз тягостен
и мъчещ ме миг тишина,
смразяващ без жалост душата ми,
пилеещ без милост нощта.

Докосвам слушалката стара - 
мечтая, копнея, летя! 
Ах, как ми се иска да зная,
че мислиш за мен във нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...