Звъни...
Студено и мрачно в нощта е,
горчиво и тъжно дори,
а някой във другата стая
безумно звъни ли звъни...
Ало! Очаквам да чуя гласа ти,
ръката ми нервно трепти.
Задържам с уплаха дъхът си,
но нищо не чувам, уви...
Не искам да помня тоз тягостен
и мъчещ ме миг тишина,
смразяващ без жалост душата ми,
пилеещ без милост нощта.
Докосвам слушалката стара -
мечтая, копнея, летя!
Ах, как ми се иска да зная,
че мислиш за мен във нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Александрова Всички права запазени
