edelvais (Анна Попова)
119 1168
23 мар. 2008 г., 09:22

Зюмбюл (Хиацинт) 

  Поэзия » Другая
2034 1 3
 

Хиацинт бил момък чаровен.

Към него своя поглед любовен

самият Аполон е отправил,

но пред злобата на Зефир* се изправил.

Богът на ветровете

бил зъл и сластен

и към тази любов не бил безучастен,

че и той Хиацинт залюбил,

но в злобата си го погубил.

Към небето душата на Хиацинт отлетяла,

а кръвта му в земята се вляла.

От нея там, над земята,

разцъфтяла красотата -

в цветове розови, сини и бели,

любовта на Хиацинт поели.

В цветя - зюмбюли, са се превърнали,

любовта на Аполон те прегърнали,

в камбанки, като къдрици,

една до друга са допрели главици,

свенливо към земята поглед свели,

сякаш любовен разговор са повели.

Ароматът им е омаен,

сякаш Аполон сияен

на земята е слязъл

и в чудното цвете  също е влязъл!

 

* - бог на ветровете

 

 

 

 

© Анна Попова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много красива приказка ни разказваш в прекрасен стих!
    с обич, мила Анна. Много ми хареса.
  • Цветята бяха любима и постоянна тема в стиховете ти. С това те забелязах, Анна. Ето, че се връщаш към нея с настъпването на пролетта. Очаквам и други легенди. Поздрав!
  • Много красива приказка! Браво, Анна!
Предложения
: ??:??