Зюмбюл (Хиацинт)
Хиацинт бил момък чаровен.
Към него своя поглед любовен
самият Аполон е отправил,
но пред злобата на Зефир* се изправил.
Богът на ветровете
бил зъл и сластен
и към тази любов не бил безучастен,
че и той Хиацинт залюбил,
но в злобата си го погубил.
Към небето душата на Хиацинт отлетяла,
а кръвта му в земята се вляла.
От нея там, над земята,
разцъфтяла красотата -
в цветове розови, сини и бели,
любовта на Хиацинт поели.
В цветя - зюмбюли, са се превърнали,
любовта на Аполон те прегърнали,
в камбанки, като къдрици,
една до друга са допрели главици,
свенливо към земята поглед свели,
сякаш любовен разговор са повели.
Ароматът им е омаен,
сякаш Аполон сияен
на земята е слязъл
и в чудното цвете също е влязъл!
* - бог на ветровете
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Попова Всички права запазени
