Seul-contre-la-ruine
От когато се помня животът ми наподобява предварително обречено сражение на един идеал-мечта срещу позорния фарс, който по инерция всеки нарича съвременна действителност. Това е митът за самия мен. Единствената форма на абсолютна реалност, която някога съм познавал. Как го каза ? Смешен? Жалък? Инфантилен? Нека бъде всичко, което си избереш. Аз нямам претенции. Само едно е важно да запомниш. Въпреки че под мен локвата кръв става все по-голяма, въпреки че съм обкръжен от неизброим противник, аз продължавам да стискам рапира, а на бледото ми лице грее усмивка.
Избранные произведения
1 результат
Не съществува по-добро средство за предотвратяване обезличаването на индивида от притежанието на някаква тайна, която той желае или е длъжен да опази. За беда, същата тази живителна тайна го обрича на изолация и самота. Така погледнато, самотата не е състояние на липса на хора около теб, а по-скоро ...
589
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
