06 ПОМОЩ
ПОМОЩ
Една жена трябвало да отиде да нагледа засетия от нея грах, дали е станал вече за прибиране и да свърши някаква работа. За да не ходи сама на нивата, поканила майка си, да ù прави компания и да ù помага.
Започнали работа. Майката взела едно зърно, пъхнала го в устата и се опитвала да го сдъвчи. Но жената била възрастна и беззъба. Търкаляла зърното в устата си.
Видяла дъщерята, че майка ù непрекъснато дъвчи. Започнала да се дразни. Започнала да си мисли, че майка ù, вместо да ù помогне, ще изяде сума ти грах.
Търпяла жената, търпяла и чакала майка ù да престане да яде грах. Накрая не се стърпяла и казала:
- Стига толкова. Да се прибираме.
Двете жени си тръгнали.
По едно време майката се обадила.
- Днес цял ден се опитвам да сдъвча едно зърно, но нали нямам зъби в устата, само го търкалям.
Сега дъщерята разбрала какво е правила майка и съжалила, че си тръгнали. Но било вече късно. Нямало как да обясни защо си тръгнали и защо ще се връщат.
© Елена Димова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Отново хубава приказка! И отново, след като я прочетох, струва ми се че и преди това съм я чул в родния си край; може би не съвсем по същия начин, но основният мотев - че бабата през целия ден дъвчела едно единствено зърно грах или нахут, а булката се ядосвала, е същият. Сигурно хубавите случки и приказки са се знаели и разказвали навсякъде в Българско!
-
Ами добре ,останал граха недоубран и 6те презрее..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Въпросът е не в недоубрания грах, а в ограничеността и дребнавостта на хората понякога.
Благодаря ви, че четете моите приказки и те ви харесват. Старая се да не са засукани, а прости и ясни. Така те ще са подходящи за повече възрасти.