Гастрит на нервна почва

    Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в стомаха ѝ вреше, сякаш десет дявола играеха на „тука има – тука няма“. Постоянно ѝ се повръщаше. Беше ходила при селската знахарка, да ѝ гледа на жаба дали е бременна, защото някой ѝ беше казал, че тестовете за бременност от аптеката понякога показват грешно. Тя ѝ взе десет лева и каза, че нищо ѝ няма. После дойде в града при доктора. Той я прати да ѝ вземат кръв и сега чакаше за резултата. Чакаше и надаваше ухо какво си говорят двете жени на пейката до нея.

  – Знаеш ли, че Григор се разделил с Шерцингер? – каза едната

  – Шерцингер, на Григор Димитров – тенесиста гаджето ли? – попита другата

  – Да. Разделили са се. Тя е голям терминатор. Налапа това младо момче. Добре е направил, че се разделиха.

  – Те голяма любов имаха. А аз като го гледах такъв младичък, хубав, зализан, мислех го за... гей.

  – То сега не е модерно да се казва „гей“. Казва се „джендър“.

     В този момент вратата се отвори и сестрата покани Айше да влезе в кабинета.

Докторът намести очилата си, погледна резултатите от изследването, усмихна са и каза:

  – Каза ми, че си ходила на гледачка. Сега аз съм ти гледачката. Слушай ме внимателно и запомняй. Всичко ще ти позная. И така... Не си бременна. Стомахът те боли, имаш киселини и ти се повръща, защото имаш Хеликобактер пилори.

Айше се опули изплашено.

     – Какво каза, докторе? Много ли съм болна?

     – Болна си, но ще те излекувам. На времето наричаха тази болест „ Гастрит на нервна почва“. Но двама австралийски лекари са открили бактерията, която е причината да имаш проблеми със стомаха. Ще пиеш този антибиотик по два пъти на ден и след една седмица ще си здрава. Това е. Виж колко е лесно. Медицина, нови технологии, космически науки, от сателит ще ти прочетат рецептата, дето я държиш в ръката, а вие, циганите – неграмотни. Учете се, бе! На колко години се омъжи?

  – На петнайсе.

  – Защо толкова млада?

  – Много се обичахме, бе Докторе.

  – Можеш ли да четеш?

  – Трудно.

  – Учете го тоя български, бе! Четете книги! Там ви е бъдещето. Учи се и ще станеш като мен – интелигентна, доктор. Хайде, момиче! Тръгвай и оздравявай бързо!

Сестрата я изпрати до вратата и покани следващите.

    Айше се качи на автобуса за село. Той спря на спирката близо до къщата, в която живееха с мъжа ѝ Рашко. Видя го на улицата, разговарящ с кмета на селото. Кметът правеше тактически обиколки, за да следи настроението на избирателите .

  – Как си, сърце мое? Какво ти каза доктора?- попита с усмивка Рашко.

  – Ще ти кажа какво ми каза! - сопнато му отвърна Айше. Всичко ми позна. Каза : „ Защо ходиш на гледачка? Аз всичко ще ти позная."

  – И какво ти позна?

  – Всичко. Позна, дето оная вечер ми каза: „Ела да ти покажа батерията, дето купих. Да видиш как свети“. И после мa замъкна, там... на чакъла под крушата. Помниш ли? Цяла седмица гърбът ме боля. Докторът позна. Каза ми: „ Айше, имаш гъз трит на не равна почва“. Оттам имаш проблеми с корема. И ми даде лекарство да ме лекува. Каза и за батерията, дето светеше. Двама доктори от Австрия са я видели.

  – Какво са видели?

  – Не знам какво са видели. Сигурно са видели как светиш. И к'во ма правиш са видели, сигурно.

  – Как, ма? Беше тъмно.

  – Тъмно, тъмно, ама от сателитката на небето всичко се вижда. Нови технологии, космически науки. Рецептите вече от космоса ги четат. И друго ще ти кажа. Нали знаеш Григор Димитров, дето играе тенис?

  – Знам го.

  – Разделил се е с Шварценегер.

  – Кой, Арнолд Шварценегер? Терминатора ли ? – попита учудено Кмета.

  – Терминатора я. Голяма любов са имали, ама на. Разделили са се.

  – А бе, той да не е гей ? – намеси се Рашко.

  – Не се казва вече „гей“, а „джендър“. А, бе Рашко! Учи го тоя български, бе! Там ти е бъдещето. Да станеш интелигентен, като мен. Нали така, господин Кмете?

     Кметът потвърди мълчаливо.

     Рашко се почеса по тила.

    – Кмете, гледай моята жена каква интелигенция е. За половин ден беше в града и колко много работи е научила.

     Кметът поклати глава мълчаливо в знак на съгласие и погледна с уважение Айше. Вътрешно умираше от смях. Искаше му се да се изхили, да изцвили от смях, като коня на Рашко.  Но мълчеше. И как да не мълчи?! Рашко имаше голяма фамилия, а следващата седмица предстояха кметските избори.