Докато се бе опънала на креслото и допушваше поредната си цигара, Ани чу странен шум, а на стената за миг се мярна тъмна сянка. Тя бързо скочи изпущайки горящата цигара върху килима, сърцето и заби лудо, защото си спомни, че е забравила отключено. Ами ако бе някой от тях, дори за секунда не искаше да си помисли, какво може да стане, ако някой от тези мъже се добере до нея! Ани огледа добре, но в коридорите, нямаше никого, беше напълно сама, а миризмата от запалилия се килим я паникьоса, още повече. Тогава чу странния шум отново, този път идваше зад гърба ѝ.