lena-moon (Анджелина Симон)
3 13
13 мар. 2011 г., 14:45

1 глава ( Началото) 

  Проза » Повести и романы
963 0 5
1 мин за четене

                                                          1 глава

 

Гъстата мъгла поглъщаше всеки лъч светлина, опитал се да проникне през нея. Задушаващата тъмнина не му позволяваше да види собствените си обувки. Беше като в капан. Споменът за отминалия прекрасен ден все повече избледняваше.

И точно когато мислеше, че е изгубен, се появи... Тя. Бледата ù кожа се открояваше на сивия фон, който обгръщаше кея. Косата ù се спускаше, черна като катран, по крехкото ù, но в същото време и някак могъщо тяло. Сапфиреносинята коприна идеално подчертаваше изящните ù форми. А при този изкусителен поглед никой мъж не би ù устоял.

Той не беше изключение. Като всички нормални мъже на негово място, той остана безмълвен.

Тя се приближаваше все повече и повече, докато той успя да усети дъха ù по врата си. Нещо го привличаше към нея, нещо непознато, нещо, което пораждаше едва доловим страх в сърцето му.

Първото, което му дойде наум бе, че тя е сирена. Да, сирена. От онези прекрасни морски прелъстителки, които многократно повличаха заблудените моряци към техния край.

Ала тази жена бе нещо много по-страховито, но все пак бе нещо, което го привличаше неописуемо. Той предпазливо се наведе, с желанието да усети дъха ù по устните си, страхувайки се, че ще я изплаши. Ала тя само се отдръпна и започна да се смее. Смях, който той оприличи на драскане на пирон по стъкло. Като че ли тогава се осъзна и отстъпи назад, целият разтреперан. Ала колкото и да искаше, не можеше да избяга и той го знаеше.

Докато се усети, тя разпери ръцете си и го бутна в дълбоката бездна. Обгърна го непрогледен мрак. Той падаше и крещеше, молеше се, но молитвите му останаха нечути.

Полудяваше ли? Не. Той умираше.

© Анджелина Симон Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ще има да чакаш критични коментари... Много ми хареса, Анджи, имаш невероятен талант, а си на толкова крехка възраст! Поздравления!
  • Пууу...най-накрая се сетих да я прочета. Давай се така, че искам да я прочета ЦЯЛАТА история.
  • Толкова си талантлива,че ти завиждам.С огромно нетърпение очаквам развръзката...Анджи...
  • и ще ги получиш

    казвам го добронамерено.

    Ще се включа на последната глава отново. С коментар по текста
  • Благодаря много за окуражителните думи и то "изречени" от човек с толкова опит! Написала съм още 19 глави, но ще ги качвам една по една. Така че имайте търпение! Очаквам и критични коментари!
Предложения
: ??:??