1 глава ( Началото)
1 глава
Гъстата мъгла поглъщаше всеки лъч светлина, опитал се да проникне през нея. Задушаващата тъмнина не му позволяваше да види собствените си обувки. Беше като в капан. Споменът за отминалия прекрасен ден все повече избледняваше.
И точно когато мислеше, че е изгубен, се появи... Тя. Бледата ù кожа се открояваше на сивия фон, който обгръщаше кея. Косата ù се спускаше, черна като катран, по крехкото ù, но в същото време и някак могъщо тяло. Сапфиреносинята коприна идеално подчертаваше изящните ù форми. А при този изкусителен поглед никой мъж не би ù устоял.
Той не беше изключение. Като всички нормални мъже на негово място, той остана безмълвен.
Тя се приближаваше все повече и повече, докато той успя да усети дъха ù по врата си. Нещо го привличаше към нея, нещо непознато, нещо, което пораждаше едва доловим страх в сърцето му.
Първото, което му дойде наум бе, че тя е сирена. Да, сирена. От онези прекрасни морски прелъстителки, които многократно повличаха заблудените моряци към техния край.
Ала тази жена бе нещо много по-страховито, но все пак бе нещо, което го привличаше неописуемо. Той предпазливо се наведе, с желанието да усети дъха ù по устните си, страхувайки се, че ще я изплаши. Ала тя само се отдръпна и започна да се смее. Смях, който той оприличи на драскане на пирон по стъкло. Като че ли тогава се осъзна и отстъпи назад, целият разтреперан. Ала колкото и да искаше, не можеше да избяга и той го знаеше.
Докато се усети, тя разпери ръцете си и го бутна в дълбоката бездна. Обгърна го непрогледен мрак. Той падаше и крещеше, молеше се, но молитвите му останаха нечути.
Полудяваше ли? Не. Той умираше.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анджелина Симон Всички права запазени
Поздравления!
