13
13
За това магическо число са изписани тонове сериозна и не толкова сериозна литература. Ще се изкуша и ще прибавя няколко килограма, но не мога да подмина с мълчание онова, което се случи на 13-ти юли, в таванна клетка № 13, на блок № 13-ти, в ж. к. „Тринадесет лалета” , на град „N”.
*
Бяхме си една весела банда приятели, от която бяха пропищели моминските майки в посочения квартал. Сериозен принос за това ни социално положение имаше Тачовия таван. Макар и с размер 2 на 3, този инкубатор за мъже беше едно много специално място, за което се говореха, а понякога и се случваха славни неща. Законният наследник на въпросния таван, Тачо, беше издействал от баба си ключа за тавана за вечни времена. Пухкавият Тачо с известна завист го отстъпваше при нужда на всеки приятел от бандата.
По едно време към групата ни се присламчи едно същество от женски пол, което не знам защо помежду си наричахме „бараката”. Имаше си всичко девойчето, но носът му проявяваше по голям интерес към лявата му буза, както и едното му ухо беше се заслушало в същата посока. Обличаше се по момчешки и слушаше с интерес нашите тавански истории.
Помня добре, че беше на 13-ти, защото на 14-ти имам рожден ден и всички по традиция се бяхме събрали у нас, да посрещнем с бира, песни и шеги важната дата. Липсваха само Тачката и Бараката. Чак вечерта на другия ден разбрахме причината за тяхното отсъствие и за този разказ.
Кой, кого навивал, така и не се изясни, но Тачката и Бараката решили заедно да „огледат” тавана. Пред вратата Тачката бръкнал в джоба и в тоз момент се усетил, че ключът му е у мен от предната нощ. Помислил Тачо да отскочи до нас и да си го поиска, но нали цялата банда зевзеци сме там, ще го подхванем да каже с коя е... и резил.
Необезпокоена от тези Тачови мисли, Бараката нежно го притискала с коляно по слабото му място и бързо предизвикала мъдрото му решение, да влязат през капандурата.
Спуснал Тачо скенджестата Барака през дупката и тръгнал да се вкарва и той, но карък... заседнал точно три педи над колената и ни назад, ни напред. Мобилни телефони тогава нямаше. Да викат – не иде и така ги заварила стрина Гана, когато се качила сутринта на 14-ти на покрива да простира пране.
Разчу се тогаз пикантната история и дълго време води класациите на кварталния фолклор, но в Тачовия вариант Бараката го била забавлявала приятно и не го оставила да мигне цяла нощ.
*
* *
От този къс разказ, поуката може да бъде само една: на 13-ти не правете такива неща и най-вече на таванна клетка № 13.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лордли Милордов Все права защищены
