От Изток на Запад...
... небето помръкваше в тежко оловно-синьо, заплашващо да се строполи върху главите ни, ако бързо не се приберем по домовете си.
Ала как да наведеш глава или да си затвориш очите пред тази благоговейна красота - ниски големи сиви облаци се обрамчваха от пепеляво-розова дантела, изглеждащи толкова материални, колкото и ръката ти. Нататък небето преминаваше към гълъбово синьо, а облаците биваха прорязвани от десетки самолети, напомнящи игли, бродиращи моментни имена, и се разтваряха - като във вода, право пред очите ти, неспособни да откъснат жадния си влюбен поглед. Спокойствието на това синьо се стелеше към залеза - равно като топ коприна, изпусната от невнимателния замечтан чирак на шивача на тази поезия без думи, и единственото, което нарушаваше монотонната идилия - бяха снежнобелите облаци, които приличаха на ангелски криле, навяващи топлия мек и влажен вятър на меланхолията - минаващ през косата ти, покрай сърцето ти и после през широките ти очи, карайки ги да ...