- Е, предполагам поздравленията са наред?
- Благодаря...
- Какъв е? Той. Какъв е?
- Не разбирам...
- Как те гледа? Сутрин, когато се буди до теб. Вечер, преди да заспите. Придърпва ли те към себе си, за да заспиш по-лесно? Поглежда ли те в очите, чудейки се дали цветът им наподобява повече див кестен или кехлибар? Разбира ли шегите ти? Прокарва ли пръсти през косата ти? Кара ли те да плачеш? Гледа ли любимите ти филми с теб? Как те целува? Вдъхновява ли те? Кара ли те да рисуваш? – след въпросите, които избълва, той извърна главата си встрани и въздъхна – Съжалявам, не е моя работа.
- Виж...
- Пръстенът е красив. Е, какво се случи с теб? Отиде ли на онова пътешествие до Румъния?
- Да. Прекарах три седмици там онова лято. Беше невероятно. Сякаш всеки път, когато се връщам в тази страна, я посещавам за първи път. На другата година се върнах пак. Всъщност връщах се всяка година докато следвах. След като завърших, кандидатствах с мой проект и ме одобриха. Отидох да провеждам научно изследв ...