15 юни
15 юни. Завършвам. 7 клас. И вместо да се радвам, на мен ми е мъчно. Непознато чувство. Другите години съм била толкова щастлива, че идва ваканция, а сега: мъчно ми е за училище, за приятелите, за хубавите, весели моменти. Защото тази година беше най-приятна, сякаш напук на останалите. Липсват ми и уроците. Дори ми се иска и химията да върна. Химията, която толкова мразя. Последният ден усещам, че това е за последно, че няма вече. Взирам се в лицата на учителите. Мъча се да ги запомня, да останат в паметта ми завинаги. Колко ли снимки направихме с учителите, в часовете, по коридорите, на двора. Искаме всичко да си остане наше. Но снимките не могат да покажат колко ни беше хубаво, на тях се виждат само усмивките ни, опитващи се да скрият тъгата в сърцата ни. Не мога да повярвам, че се махам от тук.
Не мога.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Люляк Все права защищены
Разбирам те повече от добре и всъщност и аз съм писала нещо подобно,но всеки си го разбира по свой си начин...и аз определено харесвам твоя. 
