Лорелай (Люляк)
109 142
23 jun 2007, 22:50

15 юни 

  Prosa
740 0 3
1 мин за четене
Всъщност... следващите редове не са дори разказ... не са и стихотворение. Те  са малко, но важни за мен. Спонтанно откровение, след завършването ми на 7 кл.

15 юни. Завършвам. 7 клас. И вместо да се радвам, на мен ми е мъчно. Непознато чувство. Другите години съм била толкова щастлива, че идва ваканция, а сега: мъчно ми е за училище, за приятелите, за хубавите, весели моменти. Защото тази година беше най-приятна, сякаш напук на останалите. Липсват ми и уроците. Дори ми се иска и химията да върна. Химията, която толкова мразя. Последният ден усещам, че това е за последно, че няма вече. Взирам се в лицата на учителите. Мъча се да ги запомня, да останат в паметта ми завинаги. Колко ли снимки направихме с учителите, в часовете, по коридорите, на двора. Искаме всичко да си остане наше. Но снимките не могат да покажат колко ни беше хубаво, на тях се виждат само усмивките ни, опитващи се да скрият тъгата в сърцата ни. Не мога да повярвам, че се махам от тук.
Не мога.

© Люляк Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не стига,че ми е някакво тъжно в момента,ами и това като го прочетох допълнително ми повлия... Разбирам те повече от добре и всъщност и аз съм писала нещо подобно,но всеки си го разбира по свой си начин...и аз определено харесвам твоя.
  • чесно да кажа в 12 клас също е хубаво но тогава си спомняш за минали те години ако можех да върна времето на зат щеше да е супер но немога за съжеление
  • Да,сега в 8 кл. наистина е хубаво...но старият клас ми липсва ужасно много...
    Мерси,Мартина =)
Propuestas
: ??:??