2046 - Една междузвездна инвазия в космоса

                                1: Началото

  Човешкото развитие претърпя неочаквани обрати. Бяха направени научни открития, които  промениха изцяло съзнанието и мисленето на хората.
  Бяха открили тайната на смъртта, бяха открили, че телата са само временни обвивки на духа,  който бе едно цяло със свещения дух, бяха открили този имагинерен свят на антиматерия, в която  всяка частица имаше антипод и където се съхраняваха душите и черпеха енергия, готови за нови  подвизи в реалния свят. Думата „смърт“ бе заменена заслужено със "завръщане" на душата в  имагинерния свят,  където се губеха всички спомени, преживявания, които мозъкът е запаметил.  Оставаха само инстинктите, които се запаметяваха в самата душа и са неизмерен спътник в цялото  съществуване на хората.
  В тези години на развитие бяха изследвали множество планети, които приличат на земята, бяха  изпратени множество сигнали, но друг живот така е не бе намерен. За сметка на това учените  разкодираха сигналите на много видове животни, започнаха да провеждат разговори с тях и  именно по този начин бе открита тайната на смъртта, на инстинктите, на сексуалното привличане  между половете.

  В един такъв свят една смърт имаше много по-малка сила, отколкото преди години или векове.  Животът дори и на обикновения човек се бе превърнал в безкраен низ от мисии, в които той се  стреми  да достигне по-високо ниво за следващия си живот. Поколенията и роднинските връзки  имаха все по-малко значение за него, стремежът бе да се получи развитие изцяло в индивидуален  подход. По този начин смъртта бе само временно препятствие по пътя към безкрайната еволюция.
 
  Бяха създадени и свръхчовеците. Това бяха същества – хора или животни, клонирани или  произведени за почти вечно съществуване. Техните органи, обвивка, череп, мускули бяха заменени  с изкуствени, много по-здрави и издръжливи. Но душата и мозъчната дейност няма как да се  заменят, затова свръхчовеците се превръщаха в същества, отдадени главно на инстинктите.  Наричаха ги роботизирани безмозъчни твари и ги използваха за отделни мисии и операции, в  които обикновените хора не биха участвали, свързваха ги дори с компютри и различни машини за  да изпълняват техните команди.

  Но дори и в тази епоха на върхов научно-технически прогрес вярата на хората в Бог не намаля.  Напротив - на бял свят дойдоха нови доказателства за съществуването на една задвижваща сила,  на която се крепи целия живот. Основните религии бяха обединени в една обща максима, в чиято  основа стои именно Бог.
  Обаче от това хората не станаха по-добри. Богатите и силни нации, които доминираха и се  развиваха станаха все по-богати. Но за останалата огромна част от десет милиардното население на  света ( почти осемдесет процента) животът ставаше все по-кошмарен - населението се увеличаваше  главоломно, хранителните запаси и водата не достигаха. Все по-често се срещаха райони, в които  хората масово измираха от глад.
  Все по-често бедните воюваха срещу богатите, като тяхната цел бе да има някаква справедливост  и възмездие. Тероризмът бе навсякъде.

  Обаче най-важното откритие на човечеството бе тайната на черните дупки в космоса. След  многогодишни проучвания най-сетне учените разкриха тайната на тези огромни тъмни петна във  вселената. Това бяха дупки във времето и пространството. Те бяха врати във вселената, чрез които  можеше да се измине гигантско разстояние за кратко време. Доказателствата бяха много -  материята, различните планети или галактики, които бяха поглъщани се появяваха на други места  във вселената. Бяха изследвани и проучени около триста черни дупки.


                         2:  Февруари - Декември 2045

                               - Февруари, 1945 -

    Космическата совалка "Аполо 43" се рееше в безкрайната вселена с колосалната скорост от 150  километра в секунда. Тя след няколко месеца трябва да влезе в черната дупка с наименование СГ -  530, откъдето да се "телепортира" до звездата "Гама-3" в съзвездието "Прилеп", намиращо се на  сто и петдесет светлинни години от слънчевата система. Целта на космическата мисия бе да се  проучи планетата Б-3-670, в която условията и климатът бяха много близки до земните.
   Преди две години от дебрите на космоса дойде неизвестен сигнал, регистриран от една  тайландска станция на НАСА. Разбира се никой не можа да го разгадае или разкодира, но учените  смятаха, че това бе отговор на пратените преди двадесет и пет години кодирани импулси във  вселената. Изчислиха, че неизвестния сигнал идваше от недалечното съзвездие "Прилеп", по-точно  от звездата "Гама-3". Вече бяха известни няколко планети, обикалящи около тази звезда, но  планетата Б-3-670,  много приличаше на земята. Имаха някои спътникови снимки, които не  показваха много от нея, но по направеният спектрален анализ откриха, че има атмосфера с  преобладаващо съдържание на азот, въглероден диоксид и кислород - досущ като земната, макар и  в по-различно съотношение. Преди около година и половина в тази посока изстреляха телескопът  "Удъл", който също прати няколко снимки, но когато влезе в черната дупка СГ-530 сигналът от  него се изгуби. В началото мислеха, че телескопът се е повредил при преминаването през дупката,  но после осъзнаха, че са направили огромна грешка - просто след преминаването през дупката на  времето сигналите, излъчвани от телескопа щяха да дойдат на земята след сто и петдесет години!  Тогава експертите от НАСА решиха да пратят експедиция до там, която щеше да се завърне след  около пет години.
  Експедицията на космическата совалка "Аполо 43" се състоеше от двама човека и един  свръхчовек, който управляваше техническата част на кораба. 
  Малката совалка се състоеше от неголяма стая, в която се помещаваха всички уреди и апаратури  за управлението, голямо кръгло въртящо се с постоянна скорост помещение - "всекидневна", в  което двамата прекарваха голяма част от ежедневието си, помещение за ремонт на корпуса, в което  бяха монтирани множество помпи - илюминатори за изтегляне на въздуха и един добре уплътнен  люк, който се отваряше с определени команди. Служителите имаха право да влизат тук единствено  по принуда, само ако са в скафандри вързани с дълги и здрави въжета за стената.
  В дъното на всекидневната се намираше прикрепената към нея градина с различни растения. Тя  осигуряваше голяма част от кислорода на совалката, а и даваше храна. Те имаха и огромно  хладилно помещение със замразена храна, което според учените е достатъчно за тази мисия.
  Последното помещение се наричаше резервно или складово. Тук имаше складирани две мини  совалки, едната от които  щеше да намери приложение едва след като достигнат планетата. Другата  беше резервна.

  Фреди Мичъл и Рудолф Хюз бяха хората на кораба. Те в момента на тръгването бяха на двадесет  и шест години. Ако мисията приключи по план когато се завърнат трябва да са вече на по тридесет  и шест. Свръхчовекът Стингър бе специално подготвен за мисията. Всичките му органи, кожата,  кръвта дори очите бяха сменени с изкуствени с много по-добри показатели. Той е обвързан  дистанционно с компютри, които проверяваха всяка част от корпуса на летателното тяло и ако  някъде се появи неизправност той автоматично трябва да я отстрани. Понякога, ако повредата е  голяма се налагаше да извика един от двамата пасажери. А когато нямаше работа другото  задължение на Стингър бе да забавлява Фреди и Рудолф ако се наложи.
  Общо взето в Аполо 43 цареше добра атмосфера. До влизането в дупката СГ-530 те почти нямаха  работа, освен да следят дали совалката се движи по курса. Трябва да се намесват при изникване на  неочаквани препятствия и да реагират своевременно, но системите бяха направени така, че да  засичат метеоритите отдалеч. Иначе по изчисленията на учените през декември трябва да влязат в  дупката.
  Ако совалката се движи постоянно със 150 000 километра в час имайки предвид разстоянието от  излаза на дупката до планетата Б-3-670 за да достигнат до там ще им е нужно около 9 години. Но  скоростта нямаше да е постоянна. Черните дупки имаха свойството да притеглят материята към  себе си, да завихрят огромния брой атоми газ и материя. Затова в момента на допира с  пространствената врата Аполо 43 трябва да развие невероятната скорост от 1 220 000 километра в  час. Със същата скорост совалката трябва да бъде изтласкана в "Прилеп" и тогава  времепътуването ще се скъси съвсем - щеше да достигнат до орбитата на планетата за по-малко от   година. Но и бдителността на двамата пасажери трябва да е голяма, защото те трябва да насочат  кораба си към планетата. Можеха да изникнат всякакви опасности, можеше да се случи нещо  непредвидено. Лошото бе, че нямаше да имат никаква връзка със земята и трябва да разчитат  единствено да себе си и на Стингър.

  Множеството компютри, свързани към "Хайген", "Интернет", "Футуриъл" и други световни  мрежи осигуряваха на тримата пасажери достатъчен набор от информация, идваща откъм земята.  Често Рудолф се свързваше с жена си и детето си, които чрез 4D образ можеха да изникнат пред  него, все едно бяха на кораба. Единственото лошо в случая бе, че той не можеше да ги докосне,  докосваше само лъчите, създаващи този образ. За Фреди този проблем не бе от такова значение,  защото той нямаше семейство, въпреки че ласките на Лайла му липсваха.

                               -Март, 2045-

   - Тук генерал Айборкс, Фреди, Рудолф, обадете се! - на екрана се появи смешната физиономия на  генерал Тони Айборкс
   - Фреди слуша!
   - Има ли проблеми? - попита той.
   - Засега всичко е под контрол.
   - Рудолф къде е?
   - Горе! Играе на "Прерията". И той е добре.
   - Каквото и да възникне обръщайте се към Стингър! Знаете, че винаги можете да разчитате на  него..
   - Знаем господин Айборкс. Поздравете Лайла. Както и Мадлийн и Стоуни!
   - Дадено Фреди! - завърши генералът и екранът изгасна.

                                 -Юни, 2045-

   - Стингър - извика Рудолф - ела тук.
   - Идвам Рудолф! Какво има!
   - Забравяш храната! Трябва да хапнем нещо!
   - Не съм забравил! Сега ви приготвям специална вечеря - отговори с насечения си тон  полумашината - пуешки хапки със зеле.
   - Е да, не сме го яли от две седмици - доволно каза Фреди.

                                -Август, 2045-

   - Мислиш ли, че всичко ще мине безпрепятствено? - каза Рудолф в момент, когато двамата тичаха  в огромния корпус
   - Генерал Айборкс, Артиим Крон и другите ни увериха, че няма да има проблеми.
   - Тези черни дупки..не е ли странно. Защо преди няколко години всички мислеха, че е абсолютно  плътна материя. И изведнъж се оказа, че е дупка във времето.
   - Доказаха го много научни открития и изследвания. Аз лично присъствах на една презентация,  свързана с това откритие.
   - Съгласен съм с това. Но няма ли да е опасно завихрянето и огромната скорост, с която трябва  да преминем. Може би има голяма опасност да се сблъскаме с други предмети, движещи се към  дупката? А и самото влизане и преминаване отвъд дали няма да е придружено с неочаквани  препятствия?
   Фреди се замисли. Поради скучното ежедневие тук и огромния набор от забавления, които им  бяха предоставили на него не му бе останало много време да помисли за евентуалните опасности.
   - Какво казва Стингър?
   - Той никога не казва, че нещо не е наред. Но така е конструиран. Не казвам, че целта на  колегите е да се озовем в опасна ситуация. Но според мен може да са скрили от нас някой  фрагмент, който евентуално може да се окаже опасен.
   - Но ако не се завърнем целият свят ще търси обяснение.
   - Кой знае. Биха могли да се оправдаят!
   - Мислиш ли?

                              -Октомври, 2045-

   - Дванадесети октомври! Още около два месеца и край със земните връзки. Няма да имаме  подкрепа от никого. Няма да се чуваме и виждаме с близките.
   - Ще се реем в пространството сами, разчитайки само на Стингър. И връзката със световните  мрежи стана по-бавна. А до няколко дена трябва да започне завихрянето.
   - Да, трябва да започне завихрянето. Тогава връзките съвсем ще спрат. И приключението ще  започне.

                           -Ноември, 2045-

  Точно на първи ноември в пет и тринадесет сутринта земно време совалката започна да се тресе.  Отначало слабо, а след това все по-силно. Рудолф отвори люка на въртящата се всекидневна и  влезе в много малко помещение, която наричаха "асансьор". Асансьорът осъществяваше връзката  със помещението за управление, което не се въртеше. Там космонавтите бяха в състояние на  безтегловност, но беше оборудвано с колани за прикрепване.
   - Скоростта се покачва! Виж слънцето как променя цвета си, има лек червеникав оттенък!
   - Ето тук, отдалечаваме се от земята със скорост 220 000километра час. А преди няколко минути  показваше 150 000!

   През следващите няколко дена уредите отчитаха постоянно покачване на скоростта, базирайки  земята. От пред започна да се оформя нещо като спирала от газ и твърди предмети. Те се насочваха  право срещу СГ-530 със скорост, достигаща до 1220 000 километра в час. Двамата експерти знаеха,  че от другата страна на черната дупка излиза материя със същата скорост, но пренесена от  съзвездието "Прилеп"
   Стингър бе станал тих и незабележим и прекарваше почти цялото време малкото спално  помещение близо до "асансьора" с изключение на случаите, когато някой от двамата пасажери  извика за нещо или е констатирана повреда.
   А совалката постепенно навлизаше в тъмните недра черната дупка. Вселената зад тях се въртеше,  като всички звезди светеха червеникаво. Тук вече теорията на относителността на Айнщайн  трябваше да действа с пълна сила.

   На двадесет и седми ноември някакъв предмет удари корпуса на летателната система. Апаратите  започнаха да отчитат повреда на навигационната техника. Стингър поиска помощ и Фреди се  съгласи двамата да излязат извън кораба за да отстранят повредата.
   Влязоха в помещението за ремонт, надянаха скафандрите и Стингър включи илюминаторите,  които започнаха постепенно да извличат въздуха от помещението.
   Включването на червените мигащи лампи показваше, че въздушното налягане е почти на нула.  Стингът натисна продължително един бутон и плътно прилепналите врати се отвориха.  Фреди усети как малкото останал въздух излезе в открития космос. Стингър включи фенера на  скафандъра и се отблъсна навън, въжето, с което бе вързан попречи да отлети завинаги в  безвъздушното пространство. Фреди обаче се поколеба. Той никога не бе излизал в открития  космос, но знаеше какво би последвало при едно невнимание, при скъсване на въжето или пробив  в скафандъра. Фреди шумно пое дъх, приготви се и се отблъсна.
  Очакванията, че ще полети напред, както би трябвало да бъде според природните закони не се  сбъднаха. Той полетя встрани, като се удари в металния корпус на совалата. Веднага след това се  сети, че причината за този странен полет напред е гравитационната сила на дупката, към която  летяха. Видя до себе си Стингър, който му даваше знак да си включи микрофона. От вълнението  Фреди бе забравил, че скафандрите бяха оборудвани с микрофони. Той включи и своя фенер.
   - Ето там, трябва да развием онзи капак - до ушите на Фреди долетя гласът на Стингър.
   - И как да стигнем до там?
   - Ще се "покатерим" внимателно по въжето и ще се хванем за онези дръжки. Виж на онова място  как е смачкан от удара. Няколко болта са се счупили и трябва да ги подменим. Няма да има нужда  от друго.
  Вълнението, което изпитваше Фреди бе незаменимо. Отвън бе  толкова тъмно, че не се виждаше  почти нищо. Тук там се мяркаха някои предмети на неопределено разстояние, осветени със слаба  червеникава светлина. Той помогна на Стингър и двамата набързо смениха болтовете.
   - Да се връщаме бързо, може скоро да свърши кислорода - предложи Стингър.
   - Добре, да тръгваме! - съгласи се Фреди и двамата се заизкачваха по въжетата.

                          -Декември, 2045-

  В средата на декември връзките със земята се изгубиха съвсем. Аполо 43 започна да навлиза в  зоната  на СГ-530. Червените светлини на вселената зад тях вече се бяха изгубили и пред тях се  простираше абсолютна чернота. Предметите вече не удряха по корпуса а само се приплъзваха без  да причиняват щети. Совалката отново започна да вибрира, но този път с равна, дразнеща честота,  усилваща се постепенно с приближаването към центъра на пространствената порта.


                   3. Декември, 2045  -  Ноември, 2046


  На двадесет и трети декември най-сетне навлязоха в черната дупка. Шумовете и трептенията  изведнъж заглъхнаха. Изведнъж някаква гигантска сила разтресе целия космически кораб. Фреди  и Рудолф се блъскаха в стените и отскачаха като гумени топки. След малко при тях влезе Стингър,  който им помогна да спрат.
   - Не е удар от предмет, а от ударна вълна - успокои ги Стингър - няма повреди по корпуса.
  След няколко часа пред тях започнаха да се появяват  първите светлини. Сякаш се движеха в  тъмна гора и пред тях започваше някакво населено място. Но повечето светлини бяха зелени!  Двамата учени знаеха, че този зелен цвят се дължи на ефекта на Доплер - промяната на дължината  на светлинната вълна спрямо совалката.
  На устата на Фреди се появи усмивка. Рудолф също промени угрижената си гримаса. Те бяха  първите хора, прекрачили прага на Слънчевата система. Те вече бяха световни герои, тяхната  мисия бе наполовина изпълнена.  Единствено Стингър остана непоколебим, но той просто бе  програмиран така.

    - Сега трябва да направим нещо много важно - каза Рудолф - да насочим кораба към планетата.  Трябва да пуснем реактивния двигател, а Стингър да настрои навигационните уреди.
   - Ще ни отнеме два дена за да го направим - отговори свръхчовекът - а ако всичко е наред през  ноември ще летим в орбитата на Б-3-670.

  Настройката на навигационните уреди не бе лесна работа. Трябваше да се правят изключително  точни изчисления и фини премествания. Високата компетентност, образование, технически и  астрономически познания им помогнаха да насочат совалката в правилната посока. Следващите  няколко месеца щяха да минат скучно и мрачно, сами сред вселената, без никакви връзки със  земята, разчитайки на огромния запас от замразена храна и вода, на Стингър и на себе си.

                              -Януари, 2046-
   
   - Стингър, хайде да те "бия" на шах! - предложи Фреди.
   - Ще ме биеш, но без програмите в мен.
   - Ами ти няма да ги използваш. Или ще дадеш да те бия. Вече не е интересно, само ти ме  побеждаваш!
   - Научи Рудолф! Поне през времето докато го обучаваш ще ти бъде по-интересно - изказа се  весело Стингър. Скритата от множество команди и програми човешка душа понякога показваше,  че е тук, в тялото на този свръхчовек, тази полумашина, което означаваше, че Стингър все още е  личност, човек, живо същество.
   - Ехее, Рудолф е неспасяем. А и предпочитам скука по време на действие, от колкото скука по  време на бездействие.

                                       -Март, 2046-

   - Какво ти е Руди?
   - Кофти ми е Фреди!
   - От какво ти е кофти. По-добре да направим престоят тук забавен.
   - Ти нямаш семейство, не можеш да разбереш какво е да имаш е семейството малко дете и да не  знаеш какво се случва с него.
   - Ами защо си създал семейство? Много добре знаеш каква отживелица е то.
   - Някои родове все още разчитат на традициите си. Такъв е моят род.
   - Малко останаха тези, които разчитат на родовите връзки. Виждаш какво се случва - всеки се  стреми да се интегрира като самостоятелна личност, особено след последните разкрития върху  живота.
   - Зная Фреди, но аз съм човек от старата генерация. И затова се чувствам така, когато не зная  какво става с тях.

                                      -Май, 2046-

  Събудиха се от силно раздрусване, някаква ударна вълна разтресе совалката. Гласът на Стингър  се извиси от някъде:
   - Идвайте бързо! Трябвате ми спешно! - крещеше той. Фреди и Рудолф навлякоха набързо  дрехите си и се втурнаха във всекидневната.
   - Какво става?
   - Някакъв астероид удари совалката. Отнякъде излиза въздух! Разбирате ли, излиза въздух!
  Това бе най-лошото нещо, което можеха да чуят в безвъздушното космическо пространство.  Земният въздух, богат на жизненоважния кислород, който създаваха най-вече растенията в  градината отлиташе безвъзвратно в безкрайния космос:
   - Колко въздух излиза?
   - Не е много, около два кубически сантиметра в минута, но ако не обърнем внимание в близките  дни налягането ще се намали чувствително. Разбира се имаме и резерви, но с тях въздухът ще ни  държи живи около половин месец.
   - Да действаме! - решително каза Рудолф.
  Влязоха в ремонтното помещение, надянаха скафандрите и пуснаха илюминаторите. След  няколко минути светнаха червените лампи и Стингър отвори вратите, излизащият остатъчен  въздух ги тласна леко. Стингър се отблъсна и полетя направо. Същото повтори Фреди, този път не  се удариха в корпуса като първия път, защото не действаха никакви гравитационни сили. а и тук,  за разлика от първия път корабът бе осветен от зеленикавата светлина на множеството звезди.  След това даде знак на все още канещия се Рудолф да побърза, въпреки че много добре разбираше  как се  чувства. Рудолф се изтласка силно с разперени ръце, все едно скачаше с парашут. За миг се  почувства едновременно велик и нищожен. Той бе сам в нищото, привързан само с едно въже към  живота. Стингър го изчака около минута и нещо, за да се отърси от обзелото го вълнение, след  което каза по микрофона:
   - Последвайте ме.
 Стингър бързо намери повредената част. Металният корпус не силно смачках, а по средата се бе  образувал малък процеп. Всички виждаха как излиза въздухът и как се разпръсва във вселената.  Стингър отвори кутията с инструменти и извади от нея някакъв малък оксижен:
   - Дръжте тук!
 Този път отстраняването на неизправността продължи около четири часа. Стингър се принуди да  отреже едно огромно метално парче от друга частна кораба и с него да запълнят процепа. Но  най-важното беше, че се справиха. Когато влязоха отново в ремонтното помещение и видяха как  въздухът отново го запълва въздъхнаха от успокоение.
 
   - Какво ще се случи, ако излезем навън без скафандрите? - полюбопитства Рудолф след като се  прибраха във въртящата се всекидневна и усетиха изкуствената гравитация, създадена от  центробежната сила.
   - Няма как да стане това. Ще умрем от недостиг на въздух още в ремонтното помещение. -  отговори свръхчовека.
   - Добре, но ако сме навън и аз реша да си  сваля скафандъра? Или той се пробие?
   - Самият космос, самото безвъздушно пространство ще ти изсмука въздуха за миг. Дори и да  запушиш носа и всички дупки ще се пръснеш от огромната разлика между външното и вътрешното  налягане на тялото.
   - Искаш да кажеш да не правя такива експерименти!
   - Решението си е твое, аз само ти казах последствията.

                                    -Юли, 2046-

  Рудолф се почувства зле. В тази мисия понякога се случва на двамата пасажери, дори и на  Стингър да почувстват неразположения. Но в този случай на Рудолф му стана лошо. Усети  пронизваща болка в корема, главозамайване, слабост.. Стингър бе програмиран да оказва първа  помощ, имаше в неговата стая цял комплект от медикаменти и лекарски приспособления.
   - Лягай тук - заповяда получовекът. Рудолф се подчини. Стингър извади сепорът - лазерен  апарат, който прави цялостен анализ на тялото.
   - Ето тук виждам натоварване на клетките и концентрация на клетки убийци. Може би е от  храната. Какво яде за последно?
   - Картофено пюре,варена тиква, броколи и бекон.
   - Вероятно е от варената тиква, вероятно е била развалена или изгнила от замразяването.
   - Може би. Лапнах я на бързо, защото бях много гладен.
   - Гнилата тиква е силно отровна! Но дори и причината да не е тя имаш нужда от противоотрова.  Фреди - донеси мляко, кафе и сол.
   - Какво? Нима нямаме съвременни лекарства?
   - За този случай това е най-доброто решение!
   - Щом така казвате Сър  значи е така - обобщи Фреди и се забърза към големия хладилнен склад.
 
  А след един час Рудолф се почувства доста по-добре.

                        -Септември, 2046-

  Вече виждаха добре звездата, на която бяха дали наименованието "Гама-3", около която се  движеше планетата Б-3-670. По размери тя бе малко по-малка от Слънцето и малко по-студена от  нея. Но разстоянието от Б-3-670 до Гама-3 бе по-малко от колкото от земята до слънцето. Освен  Б-3-670 около Гама-3 се въртяха още четири планети, но техният състав и температура според  учените не бяха подходящи за живот (въпреки че според Фреди формите на живот на една планета  би трябвало да се сформира според условията и без значение дали приличат на земните или не,  което означаваше, че на всяка планета може да има живот). Насочиха бордовия телескоп напред  към крайната цел на тяхната мисия. На екрана излезе планета, едната половина на чиято бе  осветена от звездата, а другата тъмна.
   - Увеличи малко...а така.
   - Виж тук, преобладават синия, зеления и жълтия цвят. А самата планета е малко по-малка от  земята, голяма е колкото Марс.
   - Прав си, даже може и да е малко по-малка от Червената планета. Има вода, но много по-малко  отколкото на земята.
  Стингър се намеси:
   - Виждам много облаци в атмосферата и по тях мога да определя съставът на водата... Не е точно  вода, а някаква разновидност. Все пак съставът и е подобен - H3O2. Не е годна за консумация.
   - А самата атмосфера? - попита Рудолф.
   - Близка е с нашата, но кислородът е в по-голямо количество. Налягането е около атмосфера и  половина. Бих казал че ще се чувстваме добре там. Все още не мога да определя съставът на  почвата или на зелената обвивка, защото атмосферата ми пречи, а и планетата е още далеч.

                           -Ноември, 2046-

  В началото на ноември Аполо 43 избегна на косъм два удара с големи астероиди. Благодарение на  Стингър, астероидите бяха забелязани отдалеч, което помогна своевременно да се включат  реактивните двигатели и совалката да се отклони.
  Наложи се да включат и обратния реактивен двигател. Б-3-670 беше близо и трябваше драстично  да се намали скоростта на совалката, за да навлязат в орбитата и. В противен случай можеха  просто да подминат планетата или да се сблъскат със страшна сила в нея.
  А на двадесети ноември, земно време Аполо 33 беше вече изкуствен спътник на планетата Б-3-670.

   - Почвата съдържа изключително много магнезий и силиций, а в състава на атмосферата наред с  кислорода, азота и въглеродния диоксид открих голямо количество ксенон и криптон. Но тези  газове не влияят по никакъв начин на човешкия организъм. В атмосферата има и много озон,  което също е добър показател. - каза Стингър.

  Доминиращият цвят беше син, макар че имаше много зелени и жълти местности. Планетата се  виждаше доста добре, въпреки облаците, които се бяха разтлали по цялата атмосфера. Стингър  рече:
   - Предлагам да подготвим една от мини-совалките за полет.
   - Кога ще можем да отлетим?
   - Веднага щом проверя къде би било безопасно да се приземим. Предлагам да насочим телескопа  и да видим какво има на тази планета.
  
   - Има движение! Не мога да определя какво е, но го има! - развълнува се полумашината.
   - Стингър е прав! Ето виж! Все едно някой подскача като кенгуру.
   - Да, ето! Дали това означава, че има живот?
   - Мисля че да! Забележете подскачащите същества как променят посоката си! Няма как това да в  следствие на природен закон независимо на коя планета сме! - обобщи Стингър.
   - Засичам и равномерно движение ето тук. Ха - той зави! - възкликваше Фреди - Уауу, това със  сигурност са живи цивилизовани същества!
   - Хайде да приготвяме мини-совалката!
   - Чакайте, чакайте! Нали първо трябва да проверим къде ще е безопасно да се приземим. Ето  например там в далечината има някаква плоскост, което означава равнина.
   - Правилно! Провери онази равнина!

   - Чудесно! Това е равно място! А и  няма много движещи се обекти! Време е! - съобщи  свръхчовекът.
   - Напред момчета! - тържествено подкани Фреди и тримата тръгнаха към огромното складово  помещение.



                                4 Планетата.

                              
                                       -1-
  Мини-совалката Сайнтс-3 кацна много леко върху твърда равна жълтокафява повърхност.  Наоколо не се виждаха движещи се предмети, нямаше сгради, пътища или други съоръжения.   Равнината не бе малка на площ, а в далечината се виждаха хълмове или планини. на около  километър от тях съзряха нещо като гора, беше синьозелена на цвят и опасваше голяма част от  хълмовете.
   -Хайде, аз ще рискувам пръв! - предложи Фреди, натисна един червен бутон и вратата на мини  совалката се раздвижи. В този миг отвън нахлу студен въздух, който запълни помещението.  Въздухът се различаваше по вкус и мирис от земния, но поради по-голямото атмосферно налягане  и количество кислород се дишаше много леко.
  Фреди им даде знак да вземат видеокамерите и да ги включат. След това заслиза по стълбите и  скочи на кафеникавата пръст върху която едва се забелязваха дребни зелени растения,  наподобяващи мъховете.
   - Уважаеми дами и господа! Пред прага сме на най-големите открития на човечеството! Аз съм  първият човек, стъпил на планета от друга галактика!!! - способността на Фреди да се изтъква  понякога дразнеше Рудолф а и не само него, но в този случай той наистина имаше право на това!
   - Хайде Руди, Стингър! Хвърлете камерите и фотоапаратите към мен за да ви снимам как  слизате!
   - Ето дръж - Рудолф му подхвърли малката дигитална камера.
   - Ето ни и нас! Втория и третия земен жител, стъпили на планета от друга галактина - изтъкна се  на свой ред Рудолф. Очевидно вълнението на двамата космонавти бе огромно. Вълнение имаше и  върху лицето на Стингър, който се усмихваше с широко отворена уста!
   - Чакай, чакай, да направим снимки! Ето тук! Руди, снимай натам!
   - Трябва да ги вкараме в компютрите и да ги изпратим като сигнал към земята! Такава беше  уговорката.
   - Искат да пращаме сигнали в случай че нещо стане с нас и не се завърнем! - намеси се Стингър -  за да ги получат след около сто и петдесет години!
  Фреди отвори уста за да каже нещо, но се отказа. Рудолф го потупа по рамото и каза:
   - Хайде да обиколим малко! Усещам, че гравитацията е по-малка от колкото при нас. Така че  може да скачаме по-високо.
 
   - Чакайте, чакайте! - извика Стингър - първо трябва да преместим совалката на по-безопасно  място. Ето например в онази горичка.
   - Ами, да! Тук може да привлечем внимание!
   - Хайде да се качваме!

  Не можеше да се каже, че горичката беше съставена от дървета, или поне не като земните.  По-скоро бяха нещо средно между огромни тревни растения и млади дървета, защото стеблото им  бе тънко, слабо и зелено. Имаха много разклонения, подобно на клони, бяха разположени близко  едно до друго, но на места образуваха големи пътеки. Паркираха малката совалка навътре, между  няколко такива растения и по една от пътеките излязоха навън!
   - Вижте, тези растения са първото живо нещо, което виждаме!
   - Според последните доклади на учените растенията не са живи. Те са просто огромна  комбинация от въглеводороди, които увеличават своите размери или променят цвета си при  свързването си с водните молекули и минералите, или при допир със светлина от естествен  източник като Слънцето.  - стопи надеждите им Стингър!
   - Не е така! Понякога и учените грешат! Ако растенията не бяха живи как се оплождат, раждат  нови растения или никнат плодове? - възпротиви се Фреди. Стингър отговори:
    - Всичко това са съединения на химичните елементи по строго определени пътища, както  всъщност е и с човешките и животинските организми.  С тази разлика, че ние имаме душа, а те  нямат.
   - Може и да е така! - съгласи се с неохота Фреди.
   - Хайде да излизаме, да не губим време! - обади се Рудолф и с ръка подкани двамата спорещи да  побързат.
                      
                                    -2-
   - Вижте там! - възкликна Рудолф и двамата погледнаха по посоката, която сочеше ръката му.
   - Нещо скача! - викна Фреди.
   - Това са същите същества, които видяхме през телескопа. Има много голяма вероятност те да са  живи - обобщи свръхчовекът.
   - Там! Още едно! - каза Фреди и насочи една от видеокамерите.
   - Да! Ето го!
   - Трябва да се скрием в горичката, мисля че няма да е добра идея ако им се покажем веднага. Все  още не трябва да ни виждат - предложи Стингър. Тук той не бе свързан към апаратурата и  компютрите и разчиташе единствено на своите разсъждения и на остатъчните вградени в него  програми. Сега Стингър бе почти обикновен човек. Дори не бе преценил правилно ситуацията в  която се намираха и бе реагирал инстинктивно с предложението да се скрият докато е време,  защото двете подскачащи същества вероятно ги бяха видели и сега се насочваха към тях!
 
  Когато подскачащите предмети се доближиха до тях тримата забелязаха, че това са същества,  намиращи се върху някакви странни приспособления на пружини, които осигуряваха подскоците.  Съществата бяха розови на цвят, отдалеч приличаха на хора, но приближавайки се се видя, че са  доста по-различни. Главите им бяха ръбести, ушите - много големи, очите бяха на големина  колкото човешките, но много раздалечени едно от друго. Съществата имаха розова мъхеста козина,  малък розов израстък под очите с две дупки, служещ за нос, уста с дебели устни. Предните им  крайници, които служеха за ръце бяха много дълги, а задните - много къси като съществата не  стояха напълно изправени а бяха наклонени леко напред. Бяха надянали нещо като дрехи, които  по-скоро приличаха на роби и ги покриваха изцяло от раменете до крайниците.
  Устройствата, с които подскачаха имаха платформа и голям лост, служещ за управление. Под  платформата имаше няколко пружини, най-отдолу на които бе прикрепена друга платформа.    Когато двете същества вече бяха близо до тримата пасажери те спряха пред тях, като по някакъв  начин сгънаха пружините и устройствата им се "заковаха" на място.

  На ръст бяха по-ниски от тях, може би около метър и петдесет. Те слязоха от апаратите им за  движение и застанаха до тях, като оглеждаха странно чуждоземците. В очите им не се четеше  враждебност, а изненада и смайване. Единия се обърна към другия и му заскимтя на някакъв  странен език, наподобяващ цвилене на кон или крясък на орел, но много по-слаб. Другият му  отговори с подобни звуци.
  Фреди и Рудолф се обърнаха към Стингър с надеждата да ги посъветва как да постъпят в този  момент, но полумашината имаше не по-малко объркан вид от тях. Това объркване им попречи да  се нарадват и да отбележат подобаващо този изключителен за човешката история момент - първата  близка среща на хора с извънземни същества.
 
  Стояха така няколко минути, вгледани в съществата, които също ги оглеждаха. Накрая единият  от двамата извънземни, застана пред тях и наведе глава напред. Фреди, Рудолф и Стингър не  знаеха как да реагират и какво да направят в този момент, но след малко Рудолф направи две  крачки, застана пред съществото и също наведе глава като него. Извънземното допря главата на  Рудолф до неговата и след това се изправи. Устата му се разшири в нещо като усмивка, а очите му  показваха добронамереност и желание за контакт.
   - Рудолф! Рудолф - каза Рудолф, сочейки себе си. Съществото го гледаше странно и неразбиращо.  След това каза нещо с крякащ звук:
   - У..О.. - може би се опитваше да повтори казаното от чуждоземеца. После изкряска още нещо.
   - Идем от там! - намеси се в разговора Фреди и посочи нагоре, към светлото облачно небе, от  което се от време навреме се показваше Гама-3. След това и той посочи себе си:
   - Фреди!
   - Стингър! - свръхчовекът повтори действията на другите двама.
  Другото същество също се доближи и каза нещо, като обърна глава към подскачащите уреди.  Фреди отиде до едно от двете устройства и го загледа с интерес. Едното от създанията кимна  одобрително, като на лицето му се появи благородна усмивка. Първият контакт бе установен!
  Фреди извади от чантата си един фотоапарат и ги засне. Светкавицата стресна леко съществата,  но веднага след това се усмихнаха по техния доволен начин и загледаха снимащото устройство с  интерес. Фреди им показа изображението на екрана, което предизвика изблик на възхищение.  Явно мимиките, реакциите, чувствата, приятните и неприятни емоции, инстинктите на тези твари  бяха досущ като тези на хората. Може би в много далечното минало, много преди образуването на  земята всички живи същества са имали общи корени, но са били разпръснати надалеч при  разширяването на вселената.
  Рудолф извади извади и включи видеокамерата. Съществата се загледаха в малкия светещ диод,  показващ че камерата е в действие.

   - А..И.. - каза рязко с кряскащия си глас едното създание и завъртя глава към ниските планини в  далечината. Фреди и Рудолф вдигнаха рамене - А..И.. - повтори то. Тримата гости на планетата  погледнаха в онази посока но не видяха нищо особено.
   - А..И.. - не се отказваше съществото и когато тримата отново погледнаха в онази посока разбраха   какво искаше да им каже извънземното.

  Видяха в далечината около десетина- дванадесет скачащи създания, носещи се към тях. Някои от  тях скачаха толкова високо, че скоковете им достигаха до височината на десет етажна сграда.
  Редом с тях имаше и други четири движещи се предмети, които отначало има приличаха на  големи топки, но след като се приближиха още малко се оказаха странни превозни средства. Тези  превозни средства се състояха от една огромна колоос с две колелета, на която е закачена дълга  висяща кабина. В една такава кабина седяха по едно, две или три същества.  Групата се приближи  до тях и спря. Всички слязоха, като застанаха на дистанция и гледаха странно тримата пришълци,  размениха няколко кряскащи слова с двамата индивиди, които ги бяха открили първи, след това  спряха приказките и се огледаха предпазливо. Сред тях имаше както мъжки, така и женски  индивиди, които се различаваха един от друг по чертите на лицата и ръста.
  Фреди и Рудолф им се усмихнаха, показвайки им добрите си намерения от срещата. Те от своя  страна също направиха по една добронамерена гримаса, като възкликваха одобрително. Един им  кимна с глава и тръгна към едно от странните превозни средства. Фреди, Рудолф и Стингър се  спогледаха, а след това плахо тръгнаха напред. Индивидът отиде до "автомобила" си след което се  обърна отново за да види дали са тръгнали след него,  След като се убеди, че се пришълците се  движат към него седна в кабината. Тримата човеци се качиха при него в малката кабина, която бе  пригодена за четирима след което странната машина потегли. Останалите ги последваха.
                                                   
  Фреди и Рудолф започнаха да излизат от първоначалното си сцепление. Техният спътник Стингър  обаче все още бе в някакво шоково състояние, въпреки че бе свръхчовек.
  Най-странното бе как се движеше тази техника. Не видяха антени за слънчеви батерии, не видяха  да се отделя някакъв газ от изгаряне на гориво...Фреди отново извади камерата...
   Докато вървяха през гладко утъпкания път някакви странни животни им пресякоха пътя. Тук  там виждаха насекоми, но те бяха много по-малко отколкото на Земята. Когато минаха през една  гора пред тях се изпречи доста голямо и неправилно по форма животно с огромни уши, което  побягна щом ги видя. Все пак Фреди успя да го заснеме.

                                   -3-
  Веднага след като свърши гората започна някакъв град. Този град изобщо не приличаше на  земните градове, сградите бяха особени, с красиви форми, наподобяващи растения, животни,  камъни и  други природни форми. Имаше пътища, но те не бяха от асфалт, а просто от доста гладко  утъпкана пръст. По тях се движеха множество и различни на вид превозни средства, наподобяващи  това, с което се движеха, имаше и доста "подскачащи" хора, имаше и пешеходци.
  Повечето сгради бяха от стъкло или стъклообразен материал и блестяха на слънцето. Улични  лампи обаче нямаше, но за сметка на това имаше множество странни дървета с причудливи форми.
  Най странното обаче бяха многото дупки, издълбани в издигнатите места. Отворите им бяха  широки и облицовани, на някои от тях имаше стъкло. Рудолф предположи, че това може да са  жилища на местните.
 
  Спряха на нещо като площад и съществото им даде знак с глава да слязат. Другите твари се  събраха около тях. След малко към тях се присъединиха още, и още...
  Фреди, Рудолф вече се бяха успокоили и вече разсъждаваха трезво. Стингър също излезе от  летаргичното състояние.
  Розовите същества започнаха да разговарят разпалено, като сочеха фотоапарата и камерата,  които бяха у Фреди. Той вдигна фотоапарата и ги снима, След това се обърна и показа снимката  на насъбралата се тълпа от мъжки, женски индивиди и деца. Те заразглеждаха с интерес снимката.
  Веднага след това двама от тях хукнаха на някъде и след около две минути се върнаха с едно  устройство с нещо кръгло като екран. Взеха някакъв бял прах и го изсипаха  в него. Насочиха го  към тримата пришълци и от екрана на устройството се появи червеникава светлина. След това  странната техника започна да скърца и ръмжи, в нея се извършваха странни процеси. После спря  изведнъж и един от тях отвори капака и извади три цветни фигури. Приближи се до тях и им  подаде фигурите. Изненадата за земните жители бе огромна, когато видяха, че трите фигури са  самите те. Фреди направи няколко снимки, изкара някои от тях на хартия и им ги подаде.
 
  По всичко личеше, че жителите на тази планета са много добре настроени. Имаха огромното  желание да разменят опит с чуждоземците, да покажат какво са постигнали. Тримата пасажери  бързо привикнаха с тях, дори вече започнаха да се разбират напълно само с мимики и жестове.  Опитаха се и да говорят на съответните езици, но не се получи, съществата използваха съвсем  други звуци, много по-различни от техните.
  Показаха им принципът на действие на странните автомобили, те просто се задвижваха от  светлината на Гама-3. След малко се стъмни. Но всяка сграда, пътищата, дори дърветата засветиха  силно. Причината бяха множество соларни устройства, които съхраняваха тази звездна енергия.
 
  Няколко индивида се приближиха до тях и им кимнаха да ги последват. Влязоха в една от  сградите, по-точно в една стая. Видяха един екран, наподобяващ плазмен монитор, който светна.  На черен екран се появиха звезди и галактики.
  Фреди, Рудолф и Стингър разбраха какво имат предвид извънземните, но галактиките бяха  толкова много, че те не знаеха накъде да се насочат. И тогава се намеси Стингър, със своите  вградени програми, служещи за ориентиране в космоса. Той посочи малка спираловидна  галактика. Съществото кимна одобрително и сложи дългата си ръка върху някакъв квадрат и след  миг "Млечния път" се появи.
  Стънгър посочи едно място в началото на галактиката, посочи и още едно, което се намираше  по-навътре. Фреди и Рудолф знаеха, че първата точка, посочена от  Стингър е Слънцето, а втората  - Гама-3.
  Съществото отново сложи ръка върху квадрата и след малко се показа слънцето със своите светли  и тъмни места, със своите магнитни огнени бури. Не след дълго, по указанията на Стингър на  екрана се появи Земята заедно с обикалящата около нея Луна. За миг Фреди изпита носталгия  като емигрант, виждаш карта на родната си държава.
  По-късно индивидите ги поведоха към една стая, която беше почти празна. Сервираха им нещо  като плодове, но земляните се разбраха да не ги ядат. на пода на тази стая имаше шест меки места, а  до тях - покривала наподобяващи робите с които ходеха извънземните. Вероятно местните спяха на  тези меки места и се покриваха с робите. Имаше и друга открита стая, от която извираше  прозрачна течност, местната вода. Извираше от три места и бе оцветена в три различни цвята -  зелен, червен и жълт. Нямаха никаква идея защо бе направено така, може би бе някакъв особен  вид баня или чешма. Фреди допря език до един от трите извора, но го отдръпна с погнуса:
   - Запари ми на езика, все едно опитвам миша отрова или сода каустик, най-добре да не опитваме  от местните специалитети.
   - Плодовете няма да ни навредят, но не са така полезни като земните - каза Стингър.
  Те легнаха върху меките места, защото бяха много изморени от вълненията, които преживяха. Но  след малко бяха събудени от крясъците на множеството извънземни, нахлули в стаята!

                                    -4-
  Няколко индивида ги хваната и ги поведоха нанякъде. Излязоха от сградата, след кото се  насочиха към няколко големи "автомобила". Денят вече бе дошъл, а според показанията на  часовниците им бяха спали по-малко от два часа. Тези същества бяха доста по-груби и  злонамерени снощните. Тримата бяха прекалено сащисани и изненадани, за да реагират  подобаващо. После спряха на една огромна пуста поляна, в която бяха паркирани кръгли полу  плоски отгоре и отдолу машини, приличащи на летящите чинии от приказките. Набутаха ги вътре,  след което излетяха със страховита скорост.
  Летяха може би един или два часа, след което се приземиха в един град, доста по-голям от  предишния. Тук имаше огромни сгради с различни футуристични, дори нереални форми. Влязоха в  едно стъклено здание, след което ги вкараха в огромно криво помещение. Вътре видяха голяма  странна апаратура, а по средата продълговата платформа. Помещението приличаше на огромен  лекарски кабинет и най-вероятно го използваха за изследвания. Когато индивидите ги избутаха  вътре излязоха и залостиха стаята с някаква дебела врата.
   - Боже мой, какво ще стане с нас сега - хленчеше като дете иначе напористия Фреди - Стингър,  дай някакъв съвет!
   - Спокойно човече - успокояваше го Рудолф - ще намерим начин. А и може да имат добри  намерения.
   - Не вярвам Руди! Искат да правят експерименти с нас. Може и да ни убият!
   - Чакайте малко да помисля - намеси се Стингър - един момент. Не говорете! - след това  свръхчовекът застана безшумен. Изведнъж каза:
    - Стените са направени от много лек материал. Мисля че ни трябват съвсем малко усилия и  можем да ги пробием.
   - Така ли? - в очите на Фреди се появи надежда.
   - Ето тук - Стингър посочи едно място - тук стената е най-слаба. Аз имам достатъчно сила за да я  разбия - и полумашината нанесе толкова силен удар, че стената се срути.
   - Браво Стингър! - извикаха в един глас Фреди и Рудолф и тримата се втурнаха навън, към града.
 
  Някакви аларми и светлини се включиха, човеците видяха как една група от съществата се  мобилизира и тръгна след тях, подскачайки със пружинните си устройства. Тези подскоци им  осигуряваха много бързо придвижване и земляните усещаха, как създанията приближават към тях с  голяма скорост.
  Също така и пешеходците в този негостоприемен град опитваха да ги спрат, като заставаха пред  тях, но пасажерите се измъкваха.
   - Насам! - Стингър посочи някакво тесно пространство между сградите, което приличаше на  огромен канал. те влязоха вътре и тръгнаха навътре, между почернели зеленикави стени. Тълпата  тръгна след тях! Колкото повече се движена навътре толкова ставаше по-тъмно. Изведнъж зад тях  се появи оранжева светлина. Обърнаха се назад и съзряха голямо светещо тяло, насочващо лъчите  си към тях. Почувстваха слабост и безсилие, все едно някой ровеше в мозъците им. Направиха опит  да побягнат напред, но не успяха - светлината парализираше мускулите им! Усетиха как  съществата дойдоха до тях, хванаха ги и ги поведоха към изхода на канала.

                                  -5-
  Рудолф се събуди лежащ на дългата платформа в лабораторията, която приличаше на огромен  лекарски кабинет. Ръцете и краката му бяха закопчани и обездвижени от здрави червени колани.  Фреди и Стингър лежаха на пода и не бяха вързани.
  В стаята влязоха три същества, облечени в тъмнозелени роби. Фреди и Стингър се събудиха!  Едното от тях наклони някаква черна апаратура над главата на Рудолф и от нея се появи стена от  лъчи. Съществото бавно започна да мести  апарата и стената от лъчи се придвижи към Рудолф.
   - Нее! - извика Фреди предричайки злощастен завършек при допира на лъчите с кожата на  приятеля му. Рудолф се бе стегнал, също очаквайки най-лошото. Но не стана нищо! Лъчите  минаваха през лежащият човек без да нанасят никакви поражения по тялото му.
   - Рентгени лъчи! - каза Стингър.
  Когато съществото мина с апарата през цялото тяло на Рудолф той откопча коланите от ръцете и  краката му. Рудолф стана, направи две-три несигурни стъпки и се присъедини към другите.
  Близо до тях някакъв голям апарат започна да издава скърцащи звуци, сякаш нещо дереше с нож  вътрешността му. Когато звуците престанаха едното от другите две същества отиде до апарата и  отвори един капак. В него имаше цветен прах. Извънземното бръкна в него и извади един предмет,  при вида на който тримата земляни инстинктивно се изправиха и го загледаха с огромно  удивление. Предметът, който съществото извади беше РУДОЛФ!!! Апаратът бе направил  абсолютно копие на самия Рудолф.
  Съществото направи гримасата, значеща усмивка, след което взе един остър предмет и  демонстративно разряза меката кожа около корема на рудолфовото копие. Те видяха нещо като  сланина, в която червенееха линии, подобни на капиляри. Отвътре се виждаха органи.... Копието  наподобяваше Рудолф не само външно....
  После създанието извика един по един Фреди и Стингър като повтори процедурата. Скоро и те се  сдобиха с безжизнени клонинги. Фреди потърси фотоапарата и след като го намери на пода  направи няколко снимки. Тварите го гледаха с интерес, враждебността им от преди малко се бе  изпарила. Трите същества взеха експонатите и тръгнаха по коридора. Земляните ги последваха.

                                  -6-
  Влязоха в една огромна стая с множество поставки. Върху тези поставки бяха сложени около  петдесет фигури на различни същества, вероятно други пришълци от различни краища на  вселената. Тримата земляни възкликнаха от почуда и изненада. Докато извънземните поставяха  копията им върху рафтовете те разглеждаха неземните твари с огромен интерес, сякаш присъстваха  на музейна  сбирка от скулптури.
   До всяка една "статуя" имаше екран, наподобяващ този от предишния град, но много по-малък  като размери. На почти всеки екран светеше някаква планета, която навярно бе мястото, откъдето  идваше пришълеца.
  Имаше същества с огромни уши, имаше едно с толкова голяма и ръбеста глава, ч    е уравновесеният  Рудолф се засмя почти истерично. Две от тях, намиращи се едно до друго бяха високи около три  метра и половина, но имаха много малки глави. Едно пък приличаше на огромна котка с  невероятно големи очи, на друго пък горната половина от главата му бе толкова сплескана, сякаш  бе ударена от огромен бетонен чук.....
  Фреди снимаше непрекъснато, а Рудолф бе хванал камерата и правеше видеоклип. Събитието,  което се случваше на тримата бе толкова голямо, толкова невероятно, толкова всеобхватно, че те  все още не съзнаваха напълно силата му. Все още не можеха напълно да проумеят, че стоят на  прага на гигантско по мащаби откритие, което би променило в много различни насоки живота на  тяхната планета.

                                   -7-
  Съществата излязоха от огромната стая, като направиха знак с глава на земляните да дойдат с тях.  Поведоха ги към изхода на сградата, където ги чакаше огромна тълпа от розови създания,  крещящи със странните си гласове като ято ястреби.
  Поведоха ги към "летящата чиния", пазейки ги едновременно от тълпата и ги вкараха вътре, в  изпълненото със светлини помещение. Малко след това странният летателен съд се отдели от  повърхността на планетата и се насочи обратно, към предишното място.
 
 Отгоре погледната сега планетата изглеждаше невероятно красива. Забелязваха се множество  реки, езера, планини, огромни жълтозелени поляни. От време навреме летяха върху океана, който  изглеждаше смайващо красив.
  Приземиха се на същото място, откъдето бяха отлетели. Гама-3 бавно започваше да се скрива зад  равната повърхност, но все още бе светло. Огромна група от същества ги чакаше на мястото.  Посреща ги все едно бяха някое знатно царско семейство.
  С един от невероятните "автомобили", състоящ се само от голяма колоос и висяща кабина на нея  бяха откарани до "града". Там се бяха събрали още много същества, може би хиляди. Всички  издаваха звуци от положителни емоции и радост.
  Изкараха една невероятна вечер в компанията на множество розови твари, които се опитваха да  ги разберат и проучат. Те се веселяха по техен, много по-различен начин от земния.

  Разделиха се с фотоапарата и видеокамерата, като ги подариха на съществата. Разбира се преди  това ги вкараха в компютър, намиращ се в дясната ръка на Стингър. Подариха им и  един от  лаптопите, който така и не бе влязъл в приложение. За сметка на това получиха от тях един от тези  апарати, които правеха триизмерните скулптури, едно подскачащо на пружини устройство за  придвижване и още куп неща, които щяха да разучат в последствие.
  Съществата ги закараха до горичката, където беше паркирана мини-совалката им. Преди да се  качат Рудолф започна да им маха с ръце. Едно от извънземните също започна да ръкомаха. След  него останалите също последваха примера на двамата и скоро всички живи твари ръкомахаха.  Фреди, Рудолф и Стингър все още не разбираха, дали розовите създания съзнаваха, че това е земен  знак за довиждане.
  Качиха се на совалката и Стингър насочи навигационните уреди. Скоро земният летателен съд се  издигна и се понесе към висините. Долу съществата продължаваха да ръкомахат..
  
                                  -8-
  С голяма скорост се насочваха към кръжащата около космическото тяло совалка Аполо 43.  Планетата на розовите същества се отдалечаваше все повече от тях. Тримата мълчаха, всеки бе  унесен в своите мисли и никой не искаше да се отдели от личното си пространство. Скоро щяха да  дойдат дойдат анализите и разкритията, спомените за най-малките детайли, закътани за момента  дълбоко в съзнанието щяха да ги връхлетят като гладни вълци. Но в този момент двамата  пасажери, дори и Стингър бяха отдадени на чувствата, породени от близостта и великодушното  отношение на тези незнайни приятелски твари.

                              5 Към земята

  Голямата совалка Аполо 43 летеше с бясната скорост от 150 000 километра в час. След около  девет години щяха да достигнат черната дупка СГ-530, която трябва да ги върне в слънчевата  система. И месец след това да видят отново близките си, да опитат пресна земна храна, да подишат  земен въздух.. Но дотогава имаха да извървят още много, много път...!

Вдъхнови ме романът на Сър Артър Кларк - 2001 - Една одисея в космоса.