Щастие

Проза » Рассказы

3.7K 13 10

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го:

– Какво ти е?

Въздъхна тежко и наведе глава:

– Тухларят иска слънце, градинарят – дъжд. На кого да угодя?

Казах Му:

– На мене!

– Ти пък какво искаш? – учуди се Той.

Отвърнах Му:

– Ти да си щастлив, Господи!

Помня как ме погледна! Прегърна ме и заплака. От щастие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

LiaNik (И.К.)

Ама си, много духовито написано! И в коментара също! Жив и здрав и весели празници!

2018-12-26T17:44:27+02:00
Мильо (Мильо Велчев)

– Моля те, престани!
– Защо? – учуди се Той. – Аз как те слушам?!
– Защото – отвърнах Му, – когато аз Ти говоря, е молитва. Започнеш ли да ми отговаряш, това вече е шизофрения.
Аз ли криво Му обясних, Той ли криво ме разбра…
Продължаваме да си бъбрим.

2018-12-26T17:11:21+02:00
Харпун (Костадин Шимов)

Дааа,но дали има пълно щастие?Но пак е красиво.Поздрав Мильо!

2018-12-06T10:42:21+02:00
Петър1 (Петър Димитров)

Може и по-кратко

2018-12-04T12:45:59+02:00
voda (Елица Ангелова)

Моите поздравления, Мильо!

2018-12-03T18:44:50+02:00