(Из града на Тепетата се лутаха млади времеубийци…)
1…
Аз съм човекът, който може да те излъже за двадесет и две стотинки. А мога да те излъжа и напълно безплатно… Искаш ли?
2…
Излизам от Трамвая… Колко много багаж нося със себе си! В главата ми като делва се изляха толкова много спомени и всичките все хубави… Толкова много… Не знам дали ще мога да ги понеса… Шляпам по мъртвата улица с конформистките си кецове. Зимната Самота протяга пръсти, за да ме сграбчи… „Винаги сме дружали” – простенва Тя, но аз се отдръпвам…
3…
За думите:
Алиса, моля ти се, обясни им! Кажи им, че думите са просто думи… Алиса обича хората мълчаливо, а не с главни букви. (Мълчалива обич…) Тя не използва думите „Обичам те!”, просто защото те изобщо не са силни, само думи… Сега разбрахме ли се? Толкова за картичките със сърчица и пухкавите зайчета за Свети Валентин!
4…
Разхождаме се из града на Тепетата. Аз, Бог и Животът. Говорим и е топло… Ще се преместя да живея в Града на Тепетата само, заради хубавото Време… Ху ...