Глава III
Цигарата изгаряше бавно в пепелника. Не му правеше впечатление особено. Сякаш се опитваше да разчете мислите на дима, да издири началото на следите му. Или поне така изглеждаше отстрани- седнал и разпуснал се на стола. Но погледът- жив и див, и бистър. Нищо не пропускаше. Може би заради него заслужаваше и името си. Вратата се отвори с ряз- или поне на него така му се стори и бързо излезе от унеса си.
- Инспектор, Страхилов! Удобно ли е?
- Какво има, Ямурлийски?
- Новият началник е тук!
- Идвам!- изхлузи якето си от стола и стана.
- Началник ммм... Александрова!- поколеба се Ямурлийски.
- Ооо, интересно ще да е значи! Да вървим тогава. Не можем да караме дамата да чака, нали?
- Добър ден, господа! Името ми е Снежана Александрова.
-Добър да бъде, инспектор Александрова!- отвърна Страхилов и подаде ръката си. Последва здраво ръкостискане, това му се понрави- Надявам да се сработим успешно.
- Изиска двустранни усилия, ще се постарая!- лека усмивка- А Вие сте?
- Данаил Ямурлийски- ...