Глава VIII
Навън беше мрачно. И студено. Дъждът бе толкова силен, все едно градеше стена от мъгла- вода толкова гъста, която не само се пропиваше в костите, но и попиваше в тях. Малко бяха тези, които дръзваха да излязат на улицата... Ала те двете скрити в ъгъл между две къщи сякаш не обръщаха внимание на времето. Даже го използваха като прикритие- едно малко момиче и майка му сякаш се приготвяха да избягат.
Закопча палтенцето на малката, преметна своя дъждобран върху нея и се опълчиха по надолнището на улицата. Дали те крачеха толкова бързо, дали наклонът на пътя помагаше, но часовникът след тях бягаше. Сигурно страхът ги гонеше. Стигнаха невзрачната спирка- две колчета с навес, колкото да има нещо. Майката клекна до детето си.
- Слушай ме сега, Ирина! Чуй много внимателно какво ще ти кажа!
- Слушам те, мамо!- тихо прошепна тя.
- Взимаш автобуса сега. Говорила съм с леля ти. Тя ще се качи при теб малко преди границата. А веднъж пресечеш ли я- вече всичко ще бъде наред и аз ще съм спок ...