„Връщане назадъ нѣма!”
Ген. Георги Вазов
Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините на угасващия ден се плъзнаха по хълмовете и последните им лъчи погалиха изпръхналото лице на Никола. Сякаш за миг частица от тях потъна в благостта на ясния му поглед и той сведе очи.
Бръкна в мешката си, извади къшей почернял хляб и като отчупи половината, подаде я на войника до себе си.
- Сполай, брате!- прекръсти се непознатият.
Откъсна залък и едва чуто попита:
- От где си? Как те именуват?
Никола въздъхна и се взря пред себе си:
- От долината на Тунджа. Никола… Никола ми викат.
- Аз съм от Родопите- кимна войникът.- По вашия край ме завари войната. Един манастир дирех. Рекоха ми, че лекували разпятията, взети от там.
После сведе очи невиждащо и отрони:
- Всичко сторва човек за рожбата си…Цяр дирех. Лек, че немичко е детенцето ми, думичка не отронва, а вече отрасна. ...