Глава XXIX
Орлин не обели нито дума на Снежана. Игнорираше я по всякакъв начин. И го демонстрираше. Тя хапеше устни до кръв, защото знаеше, че той има пълното право да се държи така. На няколко пъти се засили да каже нещо, но страхът или Андрей, я възпираха с поглед. Инатът и гневът ѝ можеха да бъдат причина за най-лошото. И въпреки изричната забрана от двама мъже, тя угоди на тях.
Орлин спря колата пред управлението. Никой не понечи да слезе от нея в първия момент. Андрей кимна на Данаил и в крайна сметка, те двамата излязоха от колата.
- Орлине, аз...
- Снежанааа- започна с вледеняващ глас той- Отивай да си взимаш детето и се прибирай вкъщи!
- Но аз...
-Не! Повече дума да не съм чул днес!- отвори вратата и излезе. Тя остана вътре. Разплака се... Разплака се с глас. Дъждът, който капеше по стъклата, скриваше следите по лицето ѝ, но Андрей беше наясно какво се случва там. Стоеше по-отстрани и я гледаше. И когато тя се посъбра, излезе от колата. Не погледна никой. След не повече от две ...