6 янв. 2009 г., 16:26

* * *

1.1K 0 0
 

                       Огънят

 

   Огънят наметна червената си пелерина и се опита да опари облаците. Те надничаха закачливо надолу, като деца. Леки, прозрачно наивни и любопитни. Не вярваха в червенината на страха и болката, а само в красотата на синьото спокойствие.

Духна вятър и изплъзна качулката от главата на огъня. Той стана, нисък и още по-гневен се изпъчи и закани на облаците. Те бавно се разпиляваха и изчезваха, сякаш някой ги бе заключил в росата и бе направил от тях огромно огледало. Всеки, който рисуваше с фантазията си надежда, можеше да се огледа в него.

Бяло-сини, като замръзнали айзберги-нишки, се вплетоха в пелерината на огъня. Той започна да трепери от студ. Ставаше все по-малък, все по-безпомощен и посивял, докато не се превърна в една едва забележима мъждукаща искра.

Това ли беше той?! Същият ли беше?! Този несломим и безразсъден огън, който заплашваше да изгори облаците?! Та той беше само една малка мъждукаща искра без своята ярко червена пелерина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...