6.01.2009 г., 16:26

* * *

1.1K 0 0
 

                       Огънят

 

   Огънят наметна червената си пелерина и се опита да опари облаците. Те надничаха закачливо надолу, като деца. Леки, прозрачно наивни и любопитни. Не вярваха в червенината на страха и болката, а само в красотата на синьото спокойствие.

Духна вятър и изплъзна качулката от главата на огъня. Той стана, нисък и още по-гневен се изпъчи и закани на облаците. Те бавно се разпиляваха и изчезваха, сякаш някой ги бе заключил в росата и бе направил от тях огромно огледало. Всеки, който рисуваше с фантазията си надежда, можеше да се огледа в него.

Бяло-сини, като замръзнали айзберги-нишки, се вплетоха в пелерината на огъня. Той започна да трепери от студ. Ставаше все по-малък, все по-безпомощен и посивял, докато не се превърна в една едва забележима мъждукаща искра.

Това ли беше той?! Същият ли беше?! Този несломим и безразсъден огън, който заплашваше да изгори облаците?! Та той беше само една малка мъждукаща искра без своята ярко червена пелерина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...