Депресия... Онази творческа, обсебваща, мрачна депресия и тежката музика, която някак смазваше съзнанието. Дали щастието не се състоеше в апатията към външния свят... Дали не беше по-добре да не бъдеш докоснат от хората и по този начин да запазиш вътрешния си мир. Тя стоеше мрачна, както винаги, и четеше поредната книжка от домашната библиотека. Разнасяше се ароматният мирис на чай и онази влудяваща мрачна обстановка, която я караше да се чувства уютно.
Нощта едва сега започваше, а по небосвода светеха игриво хилядите звезди. Тя жадно поглъщаше последните редове от книгата и се изпълваше от онова приятно чувство на пълноценност на мъдрите слова. Чувстваше се някак сама, ала този факт не я плашеше, дори напротив - беше ù приятен. Предпочиташе компанията на книгите и музиката пред тази на хората, просто защото те нямаше да я предадат. Просто защото те винаги я разбираха. Хората я отвращаваха понякога - дали заради лицемерието си, дали заради фалша, същността си или пък заради това, че ви ...