* * *

... За кратко се почувствах в сладък унес на безразличие. Хората сега изглеждаха еднакви, просто трафик, като пионки, които се разминават. Колко малко му е нужно на човек, за да забрави... Отрони се една последна сълза от очите ми и в миг се усетих спасена, вече претръпнала на подобни емоции. Забравих всичко и всички. Сега нямах идеал в главата си и се почувствах облекчена.  Защото ако идеалът създаваше бога, то аз нямам бог. А щом нямам бог, значи мога да живея свободна. Макар че хората, изгубили пътя, са еднодневки, те се радват на безцелната свобода и малкото престорена радост...