Много добре си спомнях къде оставих тубата с бензин - до пейката на двора. А след като се върнах от тоалетна, тубата стоеше на съвсем друго място. Беше пипана! На двора си играеше единствено дъщеря ми... Изтръпнах!!! "Тя вечно е гладна и жадна!" - мина ми през главата. От думичката "жадна" студени вълни ме обляха. Ако е пила от бензина?!
Втренчих се в нищо неподозиращата ми принцеса, която се усмихваше насреща... Защо ли долавях в очите ù един такъв особен 95 октанов бензинов блясък!? Тръгнах към нея, за да я хвана и да ù подуша устата, но тя ми избяга. Реши, че искам да си играем на гоненица. Друг път лесно я хващам, а сега все ми се изплъзваше - тичаше бързо, сякаш задвижвана от... бензинов двигател с вътрешно горене. Избяга ми! Взех тубата и погледнах нивото на бензина. Е, не! Това щеше да е върхът на самовнушението - към половин литър бензин наистина липсваше. Дали в нея имаше 2, или 2,5 литра бензин? Боже, да ме убиеха, не можех да си спомня! Не взех и касова бележка на бензиноста ...