Когато съзнанието ми се проясни, пред очите ми изникна гледката на захабени бели плочки. Лежах по корем върху нещо твърдо и, незнайно защо, не можех да си мърдам главата. Погледът ми зашари настрани. Шкафове с документи, пластмасов стол, бюро. А отпред врата, затворена. Намирах се в някакъв кабинет, но как се бях озовала в него изобщо не ми го побираше умът.

  Мина повече от минута преди в главата ми да започнат да изплуват спомени. Летях по пистата и си мислех, че трябва да направя рало, за да намаля скоростта и тогава… май едната ми ска се откачи. После, след продължително премятате сред облаци сняг, виждайки всичко като на забавен кадър, ме разтърси остра болка и… всичко притъмня.

  Колкото и да се опитвах, не можах да си спомня нищо повече.

  Постепенно в цялото ми тяло, бавно като мудни змии, започнаха да се промъкват неприятни усещания за пулсираща болка. Опипах врата си с изтръпналите си ръце. Беше стегнат с нещо пластмасово с ватирани ръбове. Осъзнах, че съм пострадала и ме хвана страх. Лежах неподвижно и се чудех дали да не се опитам да стана. Осмелих се само леко да помръдна пръстите на краката си, но ме жегна толкова остра болка, че погледът ми се замъгли от бликналите сълзи, и не само.  

  Защо ги няма медиците? Нима са ме оставили сама? Нещо не е наред. Извиках. Гласът ми прозвуча плашещо немощно в притихналия кабинет. И друго не бе наред. Бях полугола, само по сутиен и бикини. Някой ме беше съблякъл. Налегнаха ме толкова много страхове, че не знаех от кой трябва да се плаша най-много.

  По едно време чух тропане на обувки. Вратата се отвори и видях чифт бяло сабо и женски глезени. Извъртях очите си нагоре, но успях да видя жената само до кръста. Беше с бяла престилка.

  – О, нашата нова пациентка се е събудила! Как сте, госпожице?

  – Боли ме – отвърнах. В главата ми се въртяха много въпроси, не знаех откъде да започна.

  Жената огледа очите ми с фенерче и се усмихна. Беше на около трийсет и пет години, с интелигентна, симпатична физиономия.

  – Ефектът на обезболяващите, с които ви бяха натъпкали, отслабва, но няма страшно…

  – Какво ми има?

  – Докторът все още преглежда рентгеновите снимки, но доколкото разбрах имате пукнати прешлени на врата, два счупени лумбални прешлена, счупен голям пищял на десния крак и бедрена кост на левия. Нещо не е наред и с таза ви, докторът с това се занимава с момента. Но няма разкъсвания на вътрешните органи.  

  Щеше ми се да не рева, ама се разревах. Картинката ми изглеждаше плашеща, повече от плашеща. 

  – Не плачи, миличка, ще се оправиш. Между другото аз съм сестра Калчева. Ей сегичка ще дойде докторът и ще се погрижи за теб.

  – Много ме боли – казах.

  – Потърпи, не бива да те дрогираме. Не ни е такъв подходът. Ето, докторът идва.

  Вратата се отвори и видях чифт черни обувки и крачоли на черни панталони. Докторът не каза нищо, приближи се и опипа темето ми, после понамести яката, която стягаше врата ми.

  – Оставям ви насаме, миличка. И не се притеснявай. В сигурни ръце си – каза сестрата и излезе.

  Докторът мина зад мен и започна да опипва гърба ми. Пръстите му бяха фини, студени и ме докосваха по начин, който, ако трябва да опиша с една дума, бих нарекла елегантен. Напипа болното място и аз потръпнах, очаквайки ново избухване на болката. Но усетих само леко затопляне и даже облекчение. Дланта му сякаш, галейки ме, изсмукваше болката.

  – Усетих затопляне, докторе. – Той не отговори. Чух само хъмкане.

  Натисна ме и нещо изпука. Изпитах дискомфорт и стягане в гръбнака, но не и болка. Казах си, че може би не бива да заприказвам доктора. Чудех се кога ще ме вкарат в операционната. При подобни наранявания нямаше как да не ме оперират. При мисълта, че ще ме режат, ми се пригади.

  Докторът плъзна длан по вдървения прасец на десния ми крак, сякаш търсеше някаква точка. Усетих гадно стържене на костни фрагменти и изписках. Той ме мачка още известно време, решително, но в същото време внимателно, после стисна здраво петата и глезена ми и започна да ръчка. Вярвах, че се опитва да ми помогне, но толкова ме болеше, че ако имах пистолет, сигурно щях да го застрелям. Ако успеех да се извърна назад. Мъчението спря след третото изхрущяване. Писъците ми едва не ми продъниха тъпанчетата. Той ме погали по табана и пръстите на краката, сякаш за да ми се извини.

  – Докторе, дайте ми нещо за болката!

  Не получих отговор.

  Той заопипва лявото ми бедро и веднага усетих, че нещо там не е наред. Нямаше го гадното стържене, но стягането отвътре бе адски неприятно, все едно костта ми бе стисната в челюстите на менгеме. Докторът ме масажира с кръгови движения и мускулите ми бързо се отпуснаха. Опасявах се да не почне да дърпа зверски, както направи с десния ми крак. В крайна сметка ми се размина.

  – Докторе, ще ме оперират ли?

  Липсата на отговор ме притесни сериозно. Какво му пречеше да каже две думи!

  Без изобщо да се церемони, той издърпа надолу бикините ми и, почуквайки с пръсти, затърси нещо около опашката ми. Едната му длан за момент легна върху дясната буза на задника ми и натисна силно. Имах чувството, че ще се напикая. Раздруса ме с побутване и раздиращата болка ме убеди, че има проблем дълбоко в слабините ми. Сякаш нещо се бе усукало по невъобразимо неестествен начин. През повечето време той пипаше толкова внимателно, все едно съм от кристал, но на моменти буташе рязко с безцеремонността на звяр. Нещо се гънеше в мен и пукаше страховито. Той не обръщаше внимание на молбите ми да спре. После дланта му се плъзна по интимните ми части с решителност, която ме се стори абсолютно неуместна. Той раздалечи леко бедрата ми и занатиска отново задника ми. Милостиво ме обгърна пелена от мрак.

  Когато се свестих, видях, че лежа по гръб с вирнати високо и настрани крака. Бяха ме гипсирали, целите крака, от основата на пръстите чак до слабините, но не само – целият ми ханш бе окован, и талията също. Чак до гърдите бях в гипс. Опипах нервно подплатата на горния ръб, която опираше в голите ми гърди. Краката ми бяха подпрени на нещо като стойки, а в разкрачено положение ги държеше бяла пръчка, зафиксирана към вътрешната част на глезените ми. Можех да мърдам само пръстите си. Бе оставен доста голям отвор за достъп до интимните ми части. Закърших нервно ръце. Състоянието, в което се бях озовала, бе напълно неприемливо за мен. Със сигурност нямаше да ме държат така ден-два, а вероятно месеци наред.

  Чух някой да казва:

  – Не плачи, миличка. Всичко е наред. – Сестрата се бе надвесила над мен и галеше челото ми. На лицето ѝ грееше съчувствена усмивка.

  – Какво стана, оперираха ли ме?

  – О, не, Доктор Чан се погрижи да избегнем операциите. Ето, това е човекът, на когото трябва да благодариш.

  Нисичкият китаец, който стоеше от другата страна на леглото ми,  кимна два пъти срещу мен и се усмихна широко.

  – Благодаря, докторе, но… Къде се намирам?

  – В АДА.

  Облещих се.

  – Какво?

  – О, ама и аз съм една – каза с усмивка сестрата. – Докараха те тук, защото другите болници бяха претъпкани. Но ние сме перфектни, вярвам си се убедила. АДА означава Алтернативна диагностика и акупунктура. Нашият център работи отскоро. Използваме традиционни китайски методи. Съвременни методи също. Доктор Чан е световна величина в медицината.

  Аз явно гледах тъпо, защото тя добави:

  – Няма страшно, ще се възстановиш напълно под нашите грижи. Още сега започваме първите процедури.

  – Какви процедури? Та аз съм напълно обездвижена.

  – Доктор Чан изследва влиянието на сексуалното стимулиране върху оздравителния процес.

  – Какво?

  – Трябваше ни пациент като теб, жена в млада възраст. Ти си човекът, бъди благодарна на съдбата, че ни свърза. Докторе?

  Той се наведе, протегна ръка надолу и, след нежно погалване затърка клитора ми. Сестрата също се наведе, засмука зърното на лявата ми гърда. Аз започнах да се възмущавам, но минутка по-късно се поотпуснах. Дойде моментът, в който не знаех дали съм в АДА или рая.