Айрин 2
Айрин- 2
В навечерието на визитата, Айрин сънува сън, който сама изтълкува. Уж столица, уж център, а пристигнаха в двуетажна къща с малко дворче, която приличаше на вила между големите сгради, наричани тук не блокове, а кооперации. Обитаваше я само семейството на Г.
На вратата ги посрещна дребна жена, която въпреки ръста си, от пръв поглед личеше,че има осанка! Дали това се дължеше на чаровната й усмивка, дали на поведението й, което подсказваше, че освен сегашните обикновени дрехи, преди е носела и такива, подобаващи на Дама! И никакъв намек за свекърва! От двете й страни клечеха две големи кучета, които с лай се спуснаха към Айрин! Жената им се усмихна, каза им нещо тихо и те веднага се кротнаха до нея..До тук беше съня.
В действителност, сцената се повтори, само, че без кучета. Жената беше абсолютно същата, чийто образ тя бе запомнила! В тоя миг се харесаха взаимно, дори без да се знае каква важна покровителствена роля на стълб, опора ще играе тя в бъдещето, че щеше да излезе вярна поговорката “Денят се познава по сутринта!…” Тя щеше да укротява винаги бурите, които предизвикваха мъжете / двете кучета/, тя щеше да отговаря за прехраната на същите, след като предаде първородния си син на новата снаха...На нея също щеше отвреме навреме да направи някоя “услуга”. Да купи хляб или сготви някоя супичка, като държи точна сметка за вложените материали...В тях влиза и яйцето, снесено от единствената кокошка, обитаваща двора! Навикът й да ляга веднага след като е обядвала, без да прибере софрата, за да каже хлябът “Цар ме яде” шеше да е първото нещо, което малко щеше да дразни после Айрин...Не знаеше дали това не бе намек, че тя трябва да я прибере, а не бяха обядвали заедно! Сякаш от оня първи миг разбра, че нямаше да е лек животът тук и тя си обеща- няма да сънува повече, ще спи малко и бързо, за да не се тревожи предварително!
За къщата не можеше да се каже същото. Тя хем носеше следи от минало величие, хем изглеждаше като пребито псе, захвърлено и чакащо някой да му помогне. Детайлите от картината се изясниха по- късно. Заради политически пристрастия нейния съпруг/ бъдещия свекър/ беше прекарал доста време в лагер в Белене, семейството изселено, а тук са настанени противникови дейци. Дали от нехайство, дали от лошо възпитание, те били заличили оня чар
и лукс, с който се славели богаташките къщи. Останали да говорят за това сега само черно- белите снимки, които с гордост показваха на Айрин при това първо гостуване. В тях “действащите лица”- семейството с двама сина, носеха вкуса и модата на времето си: жените с
пищни,7/8 дълги тоалети, задължително със шапки, било с пера, или с всякакви “дарове на природата”- цветя, птици, плодове или оня символ на изисканост.- воалетката! Мъжете с меки шапки с голяма периферия, дълги шлифери или палта, мустаци и часовник с ланец. Както и антуражът- поне две слугини, типични моми от село. Децата също изглеждаха модно- подстригани “алаброс” и зализани, карирани палта , ¾ панталони и бели чорапи. И всички снимани пред или в модните тогава автомобили “Мерцедес” с много дълга предна част, отваряем покрив и огромни фарове. Айрин се виждаше жалка пред тоя лукс, макар и в минало време. От нея дълго щеше да лъха оня чист провинциален въздух, който я правеше естествено красива. Скоро всички роднински момчета щяха да се влюбят в нея, но тя имаше очи само за единствения, за когото беше дошла.
Когато след кратък период я показаха подред на всички роднински семейства, всяко я сложи на “кантар” и даваше мнение...”Да, красива е, но ако беше и малко по- богата…”, “Умна и интелигентна е, но не умее да си служи с клишета за ласкателства”, “ Прилича на диамант, ама ако не се шлифова, ще си остане обикновено камъче…” И още от това начало тя реши: ще се шлайфа! Подобно на артистите ще играе според ролята и като принцеса и като...всичко, което не е и дори да не го може!…
Още на това първо виждане я разфасоваха във всички посоки! Въпроси до девято коляно, дори най- изисканата стринка на глас помисли, че е трябвало да я проучат още преди да дойде….
Айрин се почувства като говедо, което се продава на пазара и предварително трябваше да се знае дори как са зъбите му...Въпреки това, изглежда се страхуваха да не я изпуснат и предложиха да остане още веднага у тях, но тя не прие.Трябваше да върнат визитата в роднините и да я поискат! Поне едно нещо да се изпълни както му е реда. А червената лампа взе да свети по- ярко, предупреждаваше, предупреждаваше, но...нямаше кой да я види!
Свекърът потвърди предварителното описание. След направените един два комплимента, заби жестокия “извод”, че когато хората се сродяват с провинцията, трябва да има поне голяма изгода, каква зестра са й предвидили родителите? Тая горчилка щеше да разваля докай вкуса на пребиваването й в тая къща! Майстор беше на много раздори, и винаги свързани с пари!
Имаше и още един член на семейството- другия син, неженен за сега, но сигурно два пъти по- лош от баща си! Той определяше правилата на живота- кое как и кога да се върши. Това Айрин разбра, когато стана постоянен жител на това място...
Въпреки трудните и непознати неща в новия й живот в този чужд град, въпреки, че тъгуваше болезнено за миналото, за навиците си, близките, все повече взеха да й харесват напрежението, бързите обороти, дори денонощния шум! А възможностите за всичко бяха много, много повече! Развлечения, контакти, а магазините я привличаха като магнит. В службата правеха почти всяка събота екскурзии. В събота се работеше до обяд и всички идваха туристически облечени, с изключение на някои мъже, за които не трябваше да се знае вкъщи че ще са на екскурзия...Рискуваха като се върнат на другия ден да са в “окото на бурята”, но сега да не пропуснат веселбата...Защото наистина беше голяма веселба тогава! Айрин започна да се замисля как ли ще се промени живота й като се омъжи?! Защото едва сега беше започнала да живее. Най- вече се атакуваха манастирите и всички имаха карти за сто национални обекти, които при посещение слагаха печат в картата и ако се посетят всички, има някакви награди, а една от тях- безплатна екскурзия някъде в чужбина…
На една такава екскурзия преживя едновременно и голям кошмар и неосъществимо щастие...Беше октомври- мъглив дъждовен ден, канещ се всеки миг да стане снежен. Целта- Етрополския манастир. При всяка покана да се присъедини, Г отказваше и се сърдеше. Но после разпитваше и за най- дребните подробности и вече “познаваше” колегите й- служители и преподаватели. Страхотна мигрена я мъчеше тоя път, но като правеше винаги тя веселбата и не можеше да не замине. С пристигането рано следобяд се направи софрата, печката от един голям варел, бумтеше до зачервяване, отвориха се китара, акордеон, гърлата за песни и мигрената отложи проявата си до малко по- късно, когато огромната пълна луна щеше да я повика отново и щеше да навакса отлагането! Ще се спи на нари- Иванчо до Марийка, Марийка до Стоянчо и т.н. Как при тая луна, която сега действаше и на двете неща- на безсънието и на мигрената?! Имаше един “дневален”, който ще будува и подържа огъня да не загасне. Айрин не можеше да заспи и от мигрената и от присъствието до нея на един мъж, с много висок пост, много чаровен, но… женен и като “предпазна мярка” тя реши да спи облечена, та ако посегне...Въпреки, че него всяка жена би го пожелала, но все още провинциалната й чиста душа не можеше да приеме нещо подобно! Скоро той разбра проблема и реши, че ще я облекчи, като донесе някакъв алкохол, щял да помогне. Колко са напразни били страховете й, като видя, че той е легнал също облечен, дори с якето, само свалил обувките! Прие “лекарството”, но и допълнително такова когато я гушна, че това много помагало...
Дали от него, дали мигрената се беше набушувала и отстъпи, но когато сутринта се събудиха от голямата тупурдия , бяха все още в същата поза за нейн ужас и...щастие едновременно! А тупурдията е била, че толкова е красиво навън, толкова сняг е навалял, че не се виждало път ли е, дере ли е и трябва веднага да тръгнат, за да не станат преспите още по- големи. И така поеха от връх балкана до града пеша, като най- отпред проучваше пътя една редица от няколко души хванати за ръце като на хоро, след нея- останалите и накрая автобуса- празен! Снегът беше мокър, хлъзгав и нейният ангел- пазител и тук й помагаше, като през някоя локва я пренасяше...Но тя се чувстваше виновна и пред Г и пред съпругата на тоя чаровен мъж. Както и съжаление, че не е с тоя късмет….А той, късметът, се появяваше отново и отново при разни поводи, но...тя беше обещала вече, не можеше да се откаже, дори зарад лампичката..
Бъдещия си дом Айрин посети още веднъж, вероятно за да се натрупат още впечатления от тяхна страна, както и тези на най- близките роднини, които винаги разпитваха много. Това особено я дразнеше, но мълчеше, докато един път бъдещия свекър не попита колко овце имат и поне две трябва да заколят за сватбата!...С много воля успя да задържи “вулканът” да не изригне! Та тя беше от град, макар и малък, но с богата култура и много интелигенция, че Дунавът беше “помогнал” влиянието на запада- Германия, Австрия, Унгария да остави голям отпечатък върху облика му, че има десетки паметници на културата и архитектурата!...Не, че е обидно да е от село човек, но когато прозира целта, никак не беше приятно! Всички извън столицата бяха “пейзани” /селяни/, но най- много се забавляваха с диалекта. Тъй като тя не го използваше, те се интересуваха как изглежда и когато цитираше някой израз, дълго той се повтаряше с голям смях...Трябваше да свикне, че ще бъди докрая мезе, затова не трябваше да се издава колко я наранява всичко, всичко…После щеше да си спомня как съдбата благосклонно й пращаше предупредителни знаци! И, че не беше виновна “сляпата неделя”, а обещанието, което не смееше да наруши!...
Нова изненада за нея стана още един член на семейството, за когото тя не знаеше! Всъщност знаеше, че го има, но не че ще живее при тях...Това беше синът на Г...
/следва/
25.11.2021
© Ирина Филипова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Чакам, Иржи!
-
Тъкмо взе да става завързано и свърши. Давай следващата част.
-
А аз си мисля, Светле, дори на лирическа, тези биографични спомени дали не отегчават? Старая се да са на малки парченца, но прозата по- трудно се чете отколкото стиховете, особено като го правят болшинството- от телефона?! Благодаря ти, че така образно си нарисувала усещането от прочетеното! Не се притеснявай за ръкопляскането, аз познавам вече читателите си и вярвам, че кога да е, ще ме намерят.
-
Останах с чувството, че съм чела почти половината нощ, а то било заради картините, които нарисува във фантазията ми. Колко хубаво, че позволи на разказвача в теб да заживее свой самостоятелен живот. Не му налагай своето вето, не го възпрепятствай с плахост и капризи, довери му се, той има своя десетилетен опит и знае доколко да отмята завесата пред зрителя. На първия ред съм и понякога забравям да ръкопляскам от унес, но по-важното е да не пропускам от действието. ⚘
-
Първо ще вмъкна някой отделен разказ, като тоя дето днес написах, че от тия продължения може да отегча някои...Благодаря, винаги се радвам на топлото ти присъствие, Наде!...
-
Не исках да свършва, Иржи! Качвай другата част!
-
Давай нататък!
Следя -
Благодаря за топлите ти думи, мила Руми! Човек има нужда от такива в дадени моменти, а ти умееш да ги улучваш! Умението да разказвам е сбор от няколко фактора- малък процент- природна даденост, по голям- от опита да разказвам приказки за приспиване на доста по- малкото си братче, което знаеше да иска...
И най- вече съветите на моя пръв учител в първо отделение/ тогава не се казваше клас/- какво да се избягва, как да се започва, как да не се прекалява, как да разхлабваш със "щипката хумор", на който аз много държа...Е, това е! -
Отново успя да ме завладееш, Иржи, в буквалния смисъл на думата! Не усетих кога е дошъл краят, а често текст над пет минути отегчава. При теб обаче никога не е така, та аз успявам да си представя всяка сцена, всеки детайл! Следя с огромен интерес!
-
Харесва ми, Краси, че винаги разсъждаваш, дори и само една дума или изречение да са ти направили впечатление...Може би затова прозата толкова ми допада, защото чрез детайлите мога убедително да "рисувам" картини, които читателят може да "види" и без да е бил по "онова време"...Затова казват за някого "познах го по стила му"...Всеки има свой стил. Благодаря ти, че ти е интересно и ме четеш!
-
Животът е непредсказуем. И може би това е най-очарователната му страна. И най-суровата. "Айрин се виждаше жалка пред тоя лукс, макар и в минало време."- и ето, че най-важно си остава не това, което идва, а начинът по който се възприема. Изкушенията са навсякъде и чрез изборите си човек дава воля на проявлението на природата. Такива мисли ми докара, Иржи. Детайлите, с които пишеш създават твоя типичния почерк. Прочетох с интерес
-
Благодаря, Силве, ще се постарая да не го разтеглям много, че може да загубите интерес...Не са необходими винаги суперлативи, важно за мен е самото ви присъствие...
Ако бях само аз, Мария, така набързо щях да изнаразкажа целия материал, та и вие да не се затруднявате всеки път да гъделичкате егото ми! А още при първия разказ, за прякорите, един колега от сайта ми каза, че това е много материал за един разказ, да го разпокъсам...Предполагам защото и аз да видя нещо написано да се чете 1 час например и...ще го прескоча! Никой няма толкова време. За сега мисля, че още не съм ви отегчила и благодаря, че ме намираш...
Интересни неща предстоят, Роси, сега само "загрявам" публиката, но ако усетя, че вече омръзва...ще го спра. А откровено казано, ми се разказва дори и за един читател само!! -
Интересна героиня, какво ли ѝ готви съдбата!? Сладкодумна си, Иржи! Наистина ти се отдава да разказваш!
-
Романът се пише, глава след глава! 😍 Все така интересен, грабващ и увлекателен, в прекрасен стил, който кара читателя да потърси непременно и следващата част!
До скоро, с продължението от преживелиците на твоята героиня Айрин, мила Иржи!🤗 -
Благодаря, Иржи, прочетох с удоволствие и очаквам следващата част. Разказваш много увлекателно.
-
Васе, толкова отдавна не съм имала удоволствието да ми гостуваш!...Благодаря!
Мини, докато не се изкажеш ти, не ми е спокойно, че ще тръгне редицата на коментарите!Благодаря!
Голямо събитие за мен е, Георги, че се появи...Ще намеря подходящо питие да Се почерпя, да повториш! Благодаря!
Тук дебатите после стават интересни, Петър, та аз на тях се радвам...Благодаря! -
Отново увлекателно четиво Иржи, трудна е адаптацията, особенно
ако не си ''столичанец'' -
Приятно.
-
Иржи и тази част ми хареса и заостря желанието, за прочит на следващата! Много увлекателно си я разказал, достави ми удоволствие!
-
Интересно! Ще следя!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
