Айрин- 2
В навечерието на визитата, Айрин сънува сън, който сама изтълкува. Уж столица, уж център, а пристигнаха в двуетажна къща с малко дворче, която приличаше на вила между големите сгради, наричани тук не блокове, а кооперации. Обитаваше я само семейството на Г.
На вратата ги посрещна дребна жена, която въпреки ръста си, от пръв поглед личеше,че има осанка! Дали това се дължеше на чаровната й усмивка, дали на поведението й, което подсказваше, че освен сегашните обикновени дрехи, преди е носела и такива, подобаващи на Дама! И никакъв намек за свекърва! От двете й страни клечеха две големи кучета, които с лай се спуснаха към Айрин! Жената им се усмихна, каза им нещо тихо и те веднага се кротнаха до нея..До тук беше съня.
В действителност, сцената се повтори, само, че без кучета. Жената беше абсолютно същата, чийто образ тя бе запомнила! В тоя миг се харесаха взаимно, дори без да се знае каква важна покровителствена роля на стълб, опора ще играе тя в бъдещето, че щеше да излезе вярна ...