Плановете ми са провалени. Прибирам се вкъщи и отварям пощата. Първа част на тоя разказ предизвиква две писма, в които напрежението се нажежава. Срещата, като че ли се отлага завинаги, което става все по-ясно с всяко следващо писмо. Моят опит за обяснения предизвиква ответен гняв и по някое време набирам телефонния и номер. Интонацията в гласа ми е познат до болка. Това е вторият и глас – не оня нежния, почти детински, подходящ за секс телефон, а оня, който ме заряза преди година на морето, оня, който провали и новата година, оня, който след неуспешен секс опит ме хвърляше в паника. Работата е ясна. Нов план в действие – имам една кутийка Каменица и 2 галона бира. Заебавам палатката, която трябваше да взема и се отдавам на размисли. Между другото пиша още някое безсмислено писмо, пращам някой друг обяснителен SMS и най-накрая на сутринта получавам това, което съм търсил: „Наистина си глупав...“, „Natrapnik!!!! Ne razbra li, che az imam nujda ot silen, istinski myj! Syjalqwam, no ti ne si takyv. Chao i vsichko hubavo!“, „И не смей да ми натрапваш разни глупави мисли и чувства...“, „Не те обичам и не ме вълнуваш вече... Ха-ха, търсела съм била теб... Че ти дори един път не ме задоволи като хората...“. Интересно, никой мъж не я беше задоволявал досега (поне така ми каза). Уж аз бях първия, дето я накара да изпита вагинален оргазъм, уж бях най-добрия досега... както и да е. Тия работи ги чета чак на следващата вечер, след опит за изпълнение на план Б. А план Б се състоеше пак в пиене на кафе, но с друга. Беше част от план А, но както има една приказка, ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш планове... Ставам сутринта малко със закъснение и се подготвям за план Б. Нормалните сутрешни процедури и както винаги се бавя доста повече от средностатистическата жена пред огледалото. Между другото публикувам вчерашните снимки, докато пия сутрешното кафе и се обаждам по телефона, за да подсигуря план Б. Като че ли план Б ще проработи. Тръгвам с 30 минутно закъснение за съседния град, което впоследствие става 40 минутно, заради ремонт на пътя, Пак ли! Така ни е барикадирало пътното, че и Първанов трудно ще изпълни плановете си! След голяма борба със завоите и турските тирове, най-сетне пристигам там, за където съм тръгнал. Не знам какво търся в тоя град. Просто скуката е голяма. Въртя се като пумпал из тесните улички и търся място за паркиране. Това, разбира се, ми се отдава много трудно, но най-накрая намирам това, което търся – една непозната. В първия момент не мога да я позная, защото ми бе пратила само една снимка, на която си личаха само цицте и. Не обичам грамадните цици, затова и предварителните ми намерения са, каквото и да стане, да не правя секс. След бързо здрависване потеглям, защото съм спрял насред платното. Намирам с нейна помощ „безплатен паркинг“ и отиваме да пием нещо си. Малко съм стеснителен, а на нея не и пука. Набързо разговора подхваща теми за бивши и настоящи любовници. Споделяме и неща за общи познати. Трябваше да ходи на работа в 15 часа, но вместо това само набира някой друг номер и работата се отлага. Един „натрапник" я търси постоянно, но тя му затваря. Обяснява ми набързо кой е той и аз от учтивост и казвам:
     - Може би не трябваше да идвам днес!
     - Как няма да идваш! Ти си номер едно!
Номер едно. Не ми се вярва много, но отложи сума ти срещи заради мен.
Все пак има час при лекаря си, а аз планове да се видя с друг много стар приятел. Разделяме се и се уговаряме да се срещнем пак. Аверчето не го намирам на телефона и се налага да обикалям града, търсейки нещо за хапване и тоалетна. Тоалетната я намирам чак след като съм изпил една „Болярка“. От скука купувам любимото си списание „Ауто Билд“ и с гордост разбирам, че моята любима марка Форд пак бие в тест Фолксваген и Опел. Малко успокоение за душата ми. По някое време аверчето звъни и се уговаряме за някаква бъдеща среща, понеже в момента не е в града. Опс, другата и тя ме търсила, докато съм си раздвижвал джуките по телефона.

Пак съм с нея.
    -Къде ще ходим? - питам аз.
    -Ами кажи ти къде!
Ето това се казва отговор. А бе скъпа, ти си от тоя град, а не аз! Разбирам малко по-късно, че тя си има планове. Ясно ми става веднага, че те са свързани с това, да отидем в една кръчма, близо до дома и извън града. Кръчмата си я бива, още повече, че ми е до болка позната и я ползвам като ориентир за изпълнение на планове от типа А! Работата май ще се проточи. Набързо я разубеждавам, че мастиката няма да и вреди на хапчетата, за което съжалявам след няколко часа. Почва да се смрачава, а уж бях дошъл само за кафе. Дали от мастиката или от ластичния ми потник, но разговора все забива в посока, в която не бих искал. Опитите ми да променя разговора, който все клони към секс, се провалят постоянно. За щастие, приятелят ми звънва по някое време и аз на всеослушание казвам, че ще се видим след половин-един час и че ще се прибирам към родния си град. Тя е изпила вече 4 мастики и почва да ме гледа с поглед, който не ми харесва. Увещава ме да остана при нея, защото се мръквало, но аз си имам друг план C. Измърморвам нещо от сорта, че съм обещал на първа среща да няма секс. Усещам, че нещата може да ми се изплъзнат. Качваме се в колата и потеглям. Приятелката и ще я чака на един разклон, за да я закара до тях. Познатата почва да хвали колата ми, понеже знае слабото ми място – автомобилите. По някое време протяга ръка и почва нежно да ме гали по дясната ръка. Да, но аз съм решил какво ще правя и тоя път едва ли плановете ми ще се провалят. Засичаме червеното кабрио на един разклон и тя ми казва да спра зад него. Аз нарочно спирам пред него, защото веднага зацепвам идеята и. Иска да ме целуне, но да не сме пред погледа на приятелката и.

    - Може ли да те целуна?
Какво да правя, трябва да вкуся червилото и. Гадно сладникаво е. Никога досега не съм вкусвал такова. Разделяме се и аз потеглям доста нервно с въртене на гуми, но за жалост не по пътя, който трябва. Усещам се веднага и обръщам. Междувременно в устата ми е само - „Да му еба майката!“. Телефонът звъни, но се досещам кой е това – познатата, която иска да ми каже, че съм объркал пътя. През това време аз въртя вече на обратно и само и свирвам за поздрав. Съсредоточвам се върху следването на плана. Срещата ми с аверчето минава почти без проблеми. И той ме кани да му остана на гости за през нощта, но аз отказвам с обещанието, че ще се уговорим някой друг уикенд. 21.31h, потеглям обратно. Това бе най-дългото ми кафе, продължило осем часа.

     Отварям пощата и виждам 6 непрочетени писма, 4 от които с ясно съдържание за мен. Вече съм спокоен. Обидите се сипят върху мен. Написвам поредното си писмо, изпълнено с добротата ми. Не знам как на тоя свят доброто се превръща с още по-голяма сила в зло. Колкото по-хубави неща и пиша, толкова повече злоба се изсипва върху мен. Заричам се да я обичам вечно и се примирявам. Планове ще правя винаги и знам, че Господ ще ми се смее, но има и друга мъдрост – „животът обича смелите“ и аз ще продължавам да я следвам...