Ако някой някога реши да напише сценарий по живота ми, не вярвам да му бъде лесно. Това са 20 години на лутане, скитане мислено и физически сблъсъци, възходи и падения (като вторите са сякаш по-често срещано явление), срещи, раздели и пропуснати познанства, любови от всякакъв род и калибър (понякога по няколко наведнъж), емоции, безчувственост и абсолютен вакуум.

Но за да му е по-гадно на сценариста, искам всяка написана дума да залепва на листа - неизтриваема, непроменяема, невъзможна за зачеркване, завинаги. Защото всички сгрешени букви, всички грешни пресечки, прехапаните и изтървани думи, всички проспани събития, преекспонираните желания, погрешните или невзетите решения, всички тихи въздишки, скрили викове наум, всички луди постъпки, за които съжалявам нощем - всичко е имало своя смисъл, всичко ме е довело дотук.

И в никакъв случай не позволявам на сценариста да пише за утре, за довечера, за след минута дори. Нека листът му да стои празен, а от химикала да се отцежда капка мастило - искам първо да го изживея, да объркам думата и улицата, да забравя да изхвърля боклука, да вкуся изненадващата целувка... Аз не помня какво ядох за закуска - не искам да знам какво ще закуся утре. Затова старателно заобикалям врачки и гадатели... Защото "след миг" е моето бъдеще - и искам първа да надникна в него.