Аладин и вълшебната крушка

    Аладин искал да впечатли Жасмин. Тъкмо се задавали баловете - Жаси щяла да се джаска (не на джаз) в дискотеката през май. Чудил се какво да предприеме като джентълмен и как да заплени тази неземна красавица.

    Вероятно повечето от вас не знаят, но Аладин по корени е бургазлия, от Меден Рудник (прабаба му е от Славейков). Аладин бил в апартамента си в Рудник и мислил плана си.

     Та, тъй като такава магична мадама като Жаси може да бъде омагьосана само от магии, но тъй като и Аладин предобре знаел, че магиите са имагинерни магарии, трябвало да заложи на рациото и да се постарае стратегически да зарадва Жасито. 

   Докато умувал, той държал една лампа и видял прах по нея, та я избърсал. С лек смях се сетил за прахчетата, които попринцип неговите приятели взимат. Големи шеги се пускат за такива прахчета. Доколкото знае, повишават издръжливостта и енергията. Някои от другарите му даже си правят у дома, понякога ги смесват с плодове или чайове. Съдържаха какво там беше - про-, про-... а, протеин, да! 

   Търкал Аладин развинтената крушка и прах се сипел по килима. Погледът му като вихрушка се завъртял (тъй като това му бил шестият вейп за деня и вече се замайвал) и паднал върху формите по чипровското изделие на чергарското изкуство.

"Ами, да! Да!" - Изведнъж Аладин бил осенен от идея. Решил най-после да завинти новата крушка и светнал лампата. Погледнал към килима, погледнал към праха. Сетил се за протеина. Сетил се за акарите. "Протеина... Акарите! Протеина... Акарите!" - извикал в такт с една доста популярна реклама от детството му, която май е алегория към Тайлол Хот (хехе, пак прахчета са му в главата) или нещо такова...

***

    Та, първоначално акарите не се повлиявали, били доста кекави. Колкото и да им давал, те едва се забелязвали - били като зубър със сколиоза в ъгъла на фитнеса. Но на третата кутия протеинов прах, толкова се назобали, че вдигнали целия килим и занесли Аладин при Жасито.

      Всички много се накефили и казали, че Аладин е "чок шукар", когато паркирал килимчето пред Пантеона в Морската. Той казал "Shout out to my a-car!" - кръстил килимчето а-car, което на английски означава "кола". Визирал обаче, че килимът е превозно средство от акари. (Да, Аладин бил зубър. Но това вече нямало значение.)

       Та, Жаси била на седмото небе. Не се била чувствала толкова специална от публикуването на тик-тока си на ориенталски ритми, който станал вайръл през девет планини в десета. Но точно в пика на еуфорията, едно момче се приближило и помрачило прелестния момент с думите: "Какъв е този криндж-фест?!". 

         Това бил гимназиалният рапър - Go Far (или Joe Far, както обичал да се нарича), но хейтърите му викали Жоро Фара заради голямото му чело. Жорко си падал по Жасито от времето, в което Здрач беше взиман насериозно откъм кинематография (Иронично, Жаси бе Изгрев за душата му. Но без батките.). 

   "Кво се дъхаш ве, инсел?" - казала му Жасмин. Аладин се скрил първоначално зад гърба й, но после пийнал една глътка от протеина, който бил взел за гориво за акарите и се обърнал към Жоро.

     - Предизвиквам те на рап-батъл, батал!

     - Ти мен ли, ве? Мислиш ли, че ще се съглася, нима авторката на разказа трябва да мисли и цяла рап-битка, не стига, че е 2 часа през нощта, ти си мека китка! Джентълмен си избирателно - джендър-мен, Ти, на мъжкото предателю!

      - А ти си батка, докога ще пренасяш от Еконта пратки? Седни да учиш, вратът ти дебел, мозъчните клетки - гладки. Дъното удряш, аз уча дънни платки. Ще ти плащам заплатки, стига да ми носиш за обяд салатки. 

       Цялата гимназия ах-нала. Притеснявали се да не приключат нещата по твърде неприятен начин - транспортът за Слънчака още не бил там, но когато дойдел, линейка трудно би се провряла между джипките, за да събира омаломощените младежи от бойното поле, в случай, че се сбият. 

        Тогава Жаси се обадила напевно. Твърде много гледала Дисни-продукции и леко прекалявала с определени жанрове музика - истината е, че имала арабски корени, но се притеснявала да го споделя, заради предразсъдъците. 

         - А, ти си бомба, бомба! Жели- бом- бом- бом- бомба! - извикала смуглата красавица по средата на спора. 

        Жоро погледнал към Жаси и нещо в него се преобърнало. Да, тя била неземно красива, но, хей - нима той се бори за жена, която пее долнопробните псевдо-музикални нечленоразделия на Кристиян Танев - Криско? 

         Жоро се поклонил и казал на Аладин:

         - Ето, симпе, симп-вай си на воля, аз ще си сипя водка и оплача моята неволя. Поет да си е тъжна роля, но аз си имам воля и на Бог ще се помоля - да си намеря мацка - фен на Боро, V:RGO и Керанов. 

          Жоро Фара тръгнал да се отдалечава, победен от духа на евтината музика и конформизъм към фалша, който бил нещо привично за всеки настоящ абитуриент. Ориентът завладявал всеки абсолвент. 

          Аладин се обърнал с победоноснически поглед към Жаси и казал: "А сега, позволи ми да ти покажа Слънчака!" - и с Жаси започнали бавно да се отдалечават от тълпата с килимчето, защото трябвало да изпреварят трафика.

            А зад гърба им се носела древната мантра "И те казали - 1, 2, 3, 4..."

            Та, така те гуляели дълго и щастливо и легендата се носела още минимум 12 поколения.

  ꧁ওওওওওওওওওওওও⛧ওওওওওওওওওওওও꧂