Аладин и вълшебната крушка
Аладин искал да впечатли Жасмин. Тъкмо се задавали баловете - Жаси щяла да се джаска (не на джаз) в дискотеката през май. Чудил се какво да предприеме като джентълмен и как да заплени тази неземна красавица.
Вероятно повечето от вас не знаят, но Аладин по корени е бургазлия, от Меден Рудник (прабаба му е от Славейков). Аладин бил в апартамента си в Рудник и мислил плана си.
Та, тъй като такава магична мадама като Жаси може да бъде омагьосана само от магии, но тъй като и Аладин предобре знаел, че магиите са имагинерни магарии, трябвало да заложи на рациото и да се постарае стратегически да зарадва Жасито.
Докато умувал, той държал една лампа и видял прах по нея, та я избърсал. С лек смях се сетил за прахчетата, които попринцип неговите приятели взимат. Големи шеги се пускат за такива прахчета. Доколкото знае, повишават издръжливостта и енергията. Някои от другарите му даже си правят у дома, понякога ги смесват с плодове или чайове. Съдържаха какво там беше - про-, про-... а, протеин, да!
Търкал Аладин развинтената крушка и прах се сипел по килима. Погледът му като вихрушка се завъртял (тъй като това му бил шестият вейп за деня и вече се замайвал) и паднал върху формите по чипровското изделие на чергарското изкуство.
"Ами, да! Да!" - Изведнъж Аладин бил осенен от идея. Решил най-после да завинти новата крушка и светнал лампата. Погледнал към килима, погледнал към праха. Сетил се за протеина. Сетил се за акарите. "Протеина... Акарите! Протеина... Акарите!" - извикал в такт с една доста популярна реклама от детството му, която май е алегория към Тайлол Хот (хехе, пак прахчета са му в главата) или нещо такова...
***
Та, първоначално акарите не се повлиявали, били доста кекави. Колкото и да им давал, те едва се забелязвали - били като зубър със сколиоза в ъгъла на фитнеса. Но на третата кутия протеинов прах, толкова се назобали, че вдигнали целия килим и занесли Аладин при Жасито.
Всички много се накефили и казали, че Аладин е "чок шукар", когато паркирал килимчето пред Пантеона в Морската. Той казал "Shout out to my a-car!" - кръстил килимчето а-car, което на английски означава "кола". Визирал обаче, че килимът е превозно средство от акари. (Да, Аладин бил зубър. Но това вече нямало значение.)
Та, Жаси била на седмото небе. Не се била чувствала толкова специална от публикуването на тик-тока си на ориенталски ритми, който станал вайръл през девет планини в десета. Но точно в пика на еуфорията, едно момче се приближило и помрачило прелестния момент с думите: "Какъв е този криндж-фест?!".
Това бил гимназиалният рапър - Go Far (или Joe Far, както обичал да се нарича), но хейтърите му викали Жоро Фара заради голямото му чело. Жорко си падал по Жасито от времето, в което Здрач беше взиман насериозно откъм кинематография (Иронично, Жаси бе Изгрев за душата му. Но без батките.).
"Кво се дъхаш ве, инсел?" - казала му Жасмин. Аладин се скрил първоначално зад гърба й, но после пийнал една глътка от протеина, който бил взел за гориво за акарите и се обърнал към Жоро.
- Предизвиквам те на рап-батъл, батал!
- Ти мен ли, ве? Мислиш ли, че ще се съглася, нима авторката на разказа трябва да мисли и цяла рап-битка, не стига, че е 2 часа през нощта, ти си мека китка! Джентълмен си избирателно - джендър-мен, Ти, на мъжкото предателю!
- А ти си батка, докога ще пренасяш от Еконта пратки? Седни да учиш, вратът ти дебел, мозъчните клетки - гладки. Дъното удряш, аз уча дънни платки. Ще ти плащам заплатки, стига да ми носиш за обяд салатки.
Цялата гимназия ах-нала. Притеснявали се да не приключат нещата по твърде неприятен начин - транспортът за Слънчака още не бил там, но когато дойдел, линейка трудно би се провряла между джипките, за да събира омаломощените младежи от бойното поле, в случай, че се сбият.
Тогава Жаси се обадила напевно. Твърде много гледала Дисни-продукции и леко прекалявала с определени жанрове музика - истината е, че имала арабски корени, но се притеснявала да го споделя, заради предразсъдъците.
- А, ти си бомба, бомба! Жели- бом- бом- бом- бомба! - извикала смуглата красавица по средата на спора.
Жоро погледнал към Жаси и нещо в него се преобърнало. Да, тя била неземно красива, но, хей - нима той се бори за жена, която пее долнопробните псевдо-музикални нечленоразделия на Кристиян Танев - Криско?
Жоро се поклонил и казал на Аладин:
- Ето, симпе, симп-вай си на воля, аз ще си сипя водка и оплача моята неволя. Поет да си е тъжна роля, но аз си имам воля и на Бог ще се помоля - да си намеря мацка - фен на Боро, V:RGO и Керанов.
Жоро Фара тръгнал да се отдалечава, победен от духа на евтината музика и конформизъм към фалша, който бил нещо привично за всеки настоящ абитуриент. Ориентът завладявал всеки абсолвент.
Аладин се обърнал с победоноснически поглед към Жаси и казал: "А сега, позволи ми да ти покажа Слънчака!" - и с Жаси започнали бавно да се отдалечават от тълпата с килимчето, защото трябвало да изпреварят трафика.
А зад гърба им се носела древната мантра "И те казали - 1, 2, 3, 4..."
Та, така те гуляели дълго и щастливо и легендата се носела още минимум 12 поколения.
꧁ওওওওওওওওওওওও⛧ওওওওওওওওওওওও꧂
© Даниела Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Абсолютно съм съгласна, Констанс! Пък и най-важното е, ако гледаме на нещата по невинен и чист начин и отвъд жанрове, Криско и други народни, топли хора (независимо от творчеството им) не се взимат толкова насериозно и въобще не биха се разсърдили. Даже биха се разсмяли и зарадвали на разразилата се епопея в чата. А в случая даже не би му попаднал разказът пред очите. 😄 Така че, съвестта ми е чиста като на детенце.
-
Благодаря ти, Нина! 😊 Радвам се много.
Благодаря, Емил, за коментара! 😊 -
Това е...чок шукар😆. Много ми харесаха хуморът и остроумията. Браво!
Не разбрах, обаче, един от коментарите по-долу, защо единякой си не трябвало да бъде осмиван в хумористичен разказ! -
Поздравления, посмях се!
-
Естествено, че може да се критикува (не обижда) всяка обществена личност или обществените нагласи и моди. Сатирата има такива функции, че и усмива уродливи явления...
-
Чували ли сте рап, Аарон? Нима твърдите, че жанрът, в който Криско твори, не е творчество? Рапърите се критикуват и правят цели песни на база на сриване чуждия авторитет пред гилдията. Бихте ли ми обяснили защо изказване - абсолютно отражение на нагласи и мнения на част от обществото, което съм имала смелостта да изкажа в разказа без цензура, прави разказа ми не-разказ? Защо с подобно комплексирано, необосновано и предубедено мнение се опитвате да заемате авторитетна позиция? Наистина информационното пространство се пренасити от фалшиво-интелектуалните и фалшиво-толерантни становища на свръхсензитивни "социал-демократи", които упражняват единствено цензура.
-
Констанс, благодаря ти за коментара! 😊 Вълшебства нови, небивали преди и нехрумвали никому по Аладинови времена. Арабски астрономи са изследвали небето и съзвездията, но едва ли ориенталец е имал смелостта да си представи, че поп-фолк интерпретацията на ориенталските ритми, би съществувала като феномен.
-
Благодаря ти, Мария, за мен е чест! 😊
-
Абсолютно, Акеми, двойката скрита зад лицемерна единица е на мода. Хакери се опитват да ни заблудят за правилата на играта. Но истинският код на Вселената е от нули и единици.
-
Честно казано съм изненадана и потресена от нивото на разсъждения на хората в обществото. От това как толкова лично се приемат изказвания, които даже не са стремеж към изразяване на лично предпочитание (това е много ниско ниво на диференциация, когато става дума за социален коментар), колкото чисто и просто част от мозайката "разни хора, разни идеали". Добре е да я имаме предвид като граждани на едно глобално общество, където различията се осъзнават като прилики, където нивата се преливат и индивидуалността трансцедентира в единството на нашата човешка крехкост и неперфектност.
За мен това е истината - да се погледнем отстрани, с ролите, които заемаме, да се посмеем на индивидуалността, която се е формирала край травмите ни, и след като сме се посмели, да продължим нататък с един по-свеж и ведър поглед, тъй като маските са паднали и те са открили малкото дете вътре в нас.
А ако става дума за лично мнение: Кристиан Талев е топла и добра, търсеща, смешна душа.
Като всички нас. -
Много остроумно и забавно. От сърце се смях! Браво!
-
Сега така е модерно. Двойните стандарти били част от европейските ценности.🤣
-
Йошида, валиден въпрос задаваш. Като дама на 21-ви век, имам успешни умения за проучване. Държа приятелите близо, а враговете още по-близо, та затова реших да видя коментарите на Аарон, сред които следния: "Много си прав.
А и никой няма право да казва на никого как да пише и какво да пише - това е огромен грях.
Най -накрая да прочета един прекрасен и смислен коментар в този сайт. Желая успех"
Бих се радвала да разбера дали и двойните стандарти са грях? -
Въпрос на гледна точка, Аарон. За теб може да е добър изпълнител, но на авторката очевидно не се нрави и тя има пълното право да си изкаже мнението в творбата. Според теб защо да не е разказ?
-
Лека!
-
Името, упоменато в разказа е Кристиян Танев - Криско. Всяка прилика с познати лица и събития е случайна.
-
Всяко време с неговите си вълшебства. 😉
-
Благодаря, Акеми Йошида! 😊
-
Много свежарско.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
