Малък разговор в градинката.
- Имам само 40 лева. Ако си направя кичури, не мога да си купя билет.
- Нали е лев и петдесет, ще ти дам!
- Давай да свършваме и да пием по бира.
Хубаво нещо е тийнейджърството. Или поне беше. Свърши, но... през 2010-та още беше настояще. Кичури... руси. Един куп неизкарани пари за да си почешам самочувствието, но на този етап дори тази проста глезотийка можеше да ми оправи настроението за месец напред. Както и да е. След 4 часа прекарани във фризьорския салон вече бях по-хубава, поне за мен. Тогава се започна одисеята. Телефонът звънна. Или май не звънна... не помня. Спомням си само, че някак си стигна до мен. Беше един непознат, за когото само бях чувала. Не беше ясно метъл ли е, емо ли е или последовател на друго музикално движение. Знаех само че е секси и... чувствителен. Или беше секси и неориентиран? Или неориентиран и чувствителен? Да не се отклоняваме от темата. Беше той... Потенциалният, с когото имах уредена среща. И за да не бие на очи, че е срещ ...