Алиса
Все се чудим за пътищата... дали са верни... и като че ли никога не са. Но след това разбираме. Или са, но не ни се иска да вървим там... понякога сами... друг път не... Обичаме и мразим... но пътищата остават, тъй дълги и пусти понякога, а понякога не... Дали... дали ще намерим спокойствието, ще гледаме влюбено луната, ще се усмихваме на изгрева, ще се държим за ръце и ще подскачаме срещу вятъра... Радостни и щастливи, безгрижни... или винаги ще има нещо, някой, който да пълни очите ни със сълзи... Не... не искам... искам да съм отново малко дете...
На Ели ♥
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Балакчийска Все права защищены
