Ама, че съм тъпа, руса кучка!
Да, да, така си е! И въобще не ме жалете, ами се смейте, щото явно съм задръстена отвсякъде и то съвсем. Не, че съм руса по рождение, ама май мозъкът ми е изрусен напълно. Ще ви кажа за какво иде реч, та да не се чудите и вие.
Получавам аз една бележка със странен надпис: ”ЕТ МАЧИБО” и нали съм умница, защото работя с разни фирми, почвам да мисля каква оферта точно имахме с тях и тръгвам да се ровя първо из списъци и папки, а после и в интернета за адреса и булстата на тоя едноличен търговец. Естествено въобще не откривам нищо и питам колежката, а тя не знае, а и как ще знае, като все когато трябва - изчезва от стаята уж по задачи, а ходи тук и там по етажите на приказки и кафенце, докато аз постоянно се разправям с шефа или със счетоводството. Започнах да се чудя на какъв език е написано, нищо че е с български букви. Въртях, суках, спрягах испански, португалски, латински и дори реших, че е ЕЛ, вместо ЕТ, но нищо не се получи. Тълковните речници също не дадоха обяснение. Нещо в главата ми се заблъска и там изплува един ученически спомен...
Бяхме се преместили от село в града, а аз учех вече в осми клас. Спортувах, тялото ми беше стройно, косата дълга, кестенява, сплетена на една плитка или вързана на опашка, а очите ми светлосини и бляскави. Въобще гадже и половина! Момчетата въздишаха по мен, а аз си гледах уроците и тренировките, нищо че бях наивница и лудетина… И един ден получавам писмо от непознат човек (по-късно разбрах, че е братовчед на моя приятелка и тогава щях да убия момичето, че без да ме пита му дала адреса ми). Гледам аз и се зверя в написаното на кариран лист с големи букви, колкото височината на реда и накрая решавам, че е на гръцки и почвам да питам наред момчетата от класа дали някой знае този език, като показвам писмото. Някой го грабна и не ми го върна повече. Е, много важно като бях красавицата на училището! Станах за смях и това си е… След години разбрах и то случайно какъв е този език, като сама си драсках по листите. Човекът ме харесвал, беше по-голям от мен, войник в казармата на съседния град и за да не разберат другите какво обяснение ми е спретнал, е писал не както трябва хоризонтално, а вертикално по всеки ред отгоре надолу цели две страници красиви печатни букви (стават тънки, тесни и погледнати нормално наистина приличат на букви от гръцката азбука в очите на глупачка като мен)…
Е, сега се чувствах по същия начин! Гледах листчето в ръцете си с това странно име, въртях го насам-натам, обръщах го и изведнъж нещо ме блъсна в главата отново. Не можеше да бъде! Как не съм видяла по-рано? Та то беше толкова ясно! Нима на тия години още не бях поумняла и пак станах за смях? Написано красиво с големи печатни букви и прочетено обратно, просто означаваше “ОБИЧАМ ТЕ!” Е, сега я втасахме! Имах таен обожател, който дори не смееше да си признае нито на глас, нито в прав текст. Не знаех истина ли беше или подигравка. Какво да правя? Косата ли да си изруся или да чакам следващата му стъпка? Ами, ако вземе и ми спретне някое писмо като онова на “гръцки” език? Хванах са за главата и точно тогава…
Вратата се отвори, влезе шефът и попита:
- Случайно да съм забравил тук едно листче? Щях да ви помоля да намерите адреса на това ателие за танци и да видите дали има някакви телефони за контакти… Просто внучката иска да я запиша на балет и да я заведа там някой ден…
Е, как да не съм съм тъпа и руса!
16.07.2014
© Радка Видьова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Поредния разказ, с който ме усмихваш и изненадваш едновременно. -
Да...!!!
-
Благодаря, Миночка!
Благодаря, Младене!
Трогната съм от оценките ви! За мен е чест! -
Твоите кратки разкази, Рая, са наистина очарователни. Четат се леко и винаги поднасят изненада. Действат някак разтоварващо. Майстор си на разказа. Много ми хареса и този последен, който току-що прочетох. Благодаря ти за удоволствието! Отличен (6).
-
Интересно написан и поднесен по прекрасен начин,някак си много миловидно!Поздрав!
-
Благодаяр, ЕЛ!
Радвам се, че ти харесват такъв тип разкази -
Добре дошла, Лиде, в моя свят! Благодаря за хубавите думи!
Доч, радвам се, че и ти си тук и се удмихваш. Благодаря! -
"ама май мозъкът ми е изрусен напълно"
Асоциирах с истинска случка в аптеката.Жената поиска от аптекарката лекарство за изрусяване на мозъка
Винаги ми е ивнересно и весело при теб!Зареждаш!Поздрави! -
Харесвам твоите кратки разкази. Чета ги с удоволствие.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
