ОКТОМВРИ
І
%
Ех, Петкана!
Не си разбрала нищо от това, което ти бях написала преди две седмици! Взела си отделни думи и изрази, сглобила си ги по някакъв свой образец и чак след това си погледнала цялата конструкция. И , разбира се, видяла си това, което ти си искала да видиш, а не това, което аз съм искала да ти покажа!
Не, не се сърдя, тъкмо обратното! Защото няколко дни преди да ти изпратя моя последен, както си бях обещала, мейл до теб, получих една страница от една от най-милите си приятелки тук. Тогава изтълкувах поведението и като предателско, а думите и-като съвсем несправедливи. Днес прочетох всичко още веднъж, от начало до край, след това видях моя отговор до нея и открих, че съм постъпила с нейното писмо така, както ти –с моето.
Дали наистина каквото правим на другите, се връща на нас? Или животът понякога ни слага огледалото, за да можем да се видим от страни? Ако имаме очи, разбира се! Отново стигнах до въпроса за отворените очи...
Истинската причина обаче да не ти отговор ...