ОКТОМВРИ

                                                                             І

%

    Ех, Петкана!

    Не си разбрала нищо от това, което ти бях написала преди две седмици! Взела си отделни думи и изрази, сглобила си ги по някакъв свой образец и чак след това си погледнала цялата конструкция. И , разбира се, видяла си това, което ти си искала да видиш, а не това, което аз съм искала да ти покажа!

   Не, не се сърдя, тъкмо обратното! Защото няколко дни преди да ти изпратя моя последен, както си бях обещала, мейл до теб, получих една страница от една от най-милите си приятелки тук. Тогава изтълкувах поведението и като предателско, а думите и-като съвсем несправедливи. Днес прочетох всичко още веднъж, от начало до край, след това видях моя отговор до нея и открих, че съм постъпила с нейното писмо така, както ти –с моето.

   Дали наистина каквото правим на другите, се връща  на нас? Или животът понякога ни слага огледалото, за да можем да се видим от страни? Ако имаме очи, разбира се! Отново стигнах до въпроса за отворените очи...

   Истинската причина обаче да не ти отговоря цяла седмица не беше в мен. Не се бях скрила аз, Скайп се беше скрил от мен по много  странен начин. Ще ти разкажа какво точно се случи, но само при едно условие: да ми повярваш напълно и ...да не ме сметнеш за луда. Виж, ненормална може! Че кой нормален човек в моето положение  би седял тук с  шутовска шапка на главата и с химикалката на Даскалица Пена в ръка!

   Но да си дойда на думата.

   Натиснах аз клавиша, за да ти  изпратя километричния мейл, а отвътре ми беше по–тъмно, от колкото под пръстите/между другото, клавиатурата ми е черна / Вперих поглед в прозореца на Скайп, в сивите кръстове на Света и на теб/и ти беше извън линия тогава/ и изкрещях:

   -Мразя този идиотски Скайп! Мразя го!

   И сега ми е пред очите как свих пръсти в юмрук и ...го забих с все сила в плота на бюрото до лаптопа. Останах със зяпнала уста, изумена от реакцията си. Такива неща минах тук, не бях изпитвала ни мисъл, ни желание за юмручнш атаки, а сега?!

В мига , в който изтрезнях и се просълзих от острата болка в ръката, Скайп премигна и  прозорецът му се затвори.

   Сърцето ми се сви. ”Край! Повредих лаптопа! Вчера човекът ми го направи като нов, а аз сега....”

   Нищо подобно, Петкана! Лаптопът си беше наред. Рестартирах го, всичко си тръгна нормално, иконката на Скайп се появи на мястото си на екрана. Кликнах върху нея, прозорецът се отвори за миг, след това примигна в синкаво  и се затвори. Повторих, потретих...Изведнъж проумях, че една неодушевена компютърна програма...плаче от обида към мен!

   В същия миг лампата над главата ми  премигна и угасна. Не мръднах от леглото. Свих се в тъмното  като мишка в дупка, затворих очи и усетих, че зъбите ми тракат въпреки горещината в стаята.

   Няколко дни след това, в неделя, когато съседът си беше в къщи, го помолих да види какъв е проблемът с осветлението. Човекът дойде и смени фасонката, която беше изгоряла .Не му казах какво се е случило. Съпругата му и той са чудесни приятели, наистина . Но едно нещо за тях е да гледат телевизия със мълчаливата, но мила съседка, а съвсем друго- да си мислят, че тя, горката , съвсем е откачила!

   Осем години преди този случай, за първата си Коледа тук, на испанска земя, си купих с първите спестени /ура!/ песети евтин портативен телевизор. Исках  да уча с негова помощ езика и културата на държавата, в която бях вече решила да остана. Семейството, което ме приюти при пристигането ми и спаси/писала съм ти за тях/, ме придружи до магазина и след това ме докараха с колата до квартирата с новата придобивка.

   Извадих мъника от кашона и го избърсах с такъв трепет, сякаш  триех  вълшебната лампа на Аладин. След това го включих в контакта и седнах пред него с кръстосани крака/от дете обичам да седя така с часове, бях „на татко турчето”/ Не бързах да го пускам. Семейството щяха да дойдат отново и да ми донесат от тях стайна антена. Чаках ги , за да извършим заедно” ритуала”.

   Гледах с умиление тъмния екран и си спомнях как само месеци преди това седях пред паметника на Дон Кихот в центъра на огромния, непознат Мадрид и се чудех как да си завъртя чорапчето в обувката така, че да се виждат по-малко от кърпените му бримки. Изведнъж изпитах такава благодарност към Испания и гордост от себе си, че скочих и ...залепих на телевизора гореща целувка!

   Дръпнах се, засмях се на детинската си постъпка и отново вперих грейнали очи в него. В този миг  нещо пред мен изпука и екранът...светна и се покри със сребристи трепкащи снежинки.

   Тогава не обърнах внимание. Натиснала съм без да искам копчето и съм го включила, какво толкова!

   Случката с компютъра ми отвори очите и за този позабравен случай и аз ясно видях през спуснатите клепачи как устните ми докосват телевизора от горе, а копчето за пускане, което, между другото, трябваше да бъде натиснато енерчично, да потъне цялото, за да се задействува, се намира  в десния долен  ъгъл , под изпъкналото стъкло на екрана.

   Сама не зная защо ти написах всичко това тази вечер. Сигурно ,защото все пак трябваше да споделя с някого, а най-дълбоките тайни най –лесно се споделят с напълно непознати .

   Не, не е това! Ако това беше истина, щях да мога да споделя всичко това със същата лекота с Нейджъл , или с някой от другите контакти, пръснати по целия свят. Ти си нещо различно. Нашите очи са различни.

%

   Благодаря ти за топлите думи, сродна душице! Сигурна бях, че ще ме разбереш! Също така знаех, че и ти се имаш своите преживявания от категория”шашави”, които не могат да бъдат разказани на всеки!

   Вярвам ти , разбира се! Знам, че всичко, което си ми описала, действително се е случило! Това, което ни поднася животът, не може да сътвори и най-смелатото въображение!                                            

   На всичките си приятелки разказах за  съня ти, в който си „видяла”как в един от предишните ти животи ти режат пръста в Милфорд заради Антонио, а след това смаяна си установила, че сега, в този живот, неговият пръст липсва...Една от тях , силно запалена по темата, пита дали помниш как сте изглеждали тогава, как сте се казвали, дали си била на това място в сегашния си живот и тн... .Друга, шегаджийката на компанията, иска да знае дали не си „видяла” как му режат реброто и фабрикуват теб, за да не се налага да се чудиш кои и къде сте били!/хе, хе!/

   Мен лично най-  много обаче ме впечатли случката с огромното кравешко изпражнение, на което азорецът налетял пред входната врата на дома си и  в което, без да разбере как,  стъпил с двата си крака . Откъде да знае човекът, че ти си изпратила това мило пожелание от хиляди километри!

   /Между другото, в испанския език има аналогична „благословия”, която гласи:”Vete a la mierda!”/Върви на л...но!”/Интересно, че същият този народ, който я е измислил, вярва, че ако тя те стигне и крачето ти потъне в уханната  каша, това ще ти донесе пари и че колкото по дълбоко хлътнеш в тази ситуация, по пълен ще ти стани джобът. Един вариант на „всяко зло за добро”. Дано това да важи и на португалска територия !Сигурно делфинът е подписал много успешна сделка през седмиците, последвали злополучната танцова стъпка в ..../хе, хе!/. Какво ли обаче е донесла на този, който я е предизвикал?

   Иди и обяснявай колко трябва да внимаваме в мислите и думите си...

   Но нека се върнем обратно в действителността! В нашата виртуална действителност, която си измислихме тук и чийто смисъл и полза/ или вреда/още дълго, дълго ще разгадаваме!

   От страницата, в която си ми описала финансовата състояние на агенцията за недвижими имоти, на преводаческото бюро и магазина за мобилни телефони разбрах по-малко от половината. А в тази, в която си ми писала за строителното  предприятие на Антонио се загубих напълно.

   Грешката не е в теб, разбира се! Аз, ако разбирах поне малко от финансова политика, нямаше осем години да чистя къщи ! Може би този мейл беше за мен сигнал, че е крайно време да се стегна и да предприема нещо в тази насока. Но това е тема, която оставям за друго време и място.

   От всичко, което си „изляла „ в думи, аз разбрах три неща:

   1/Антонио се е върнал на остров Сан Мигел. Двамата сте се уговорили да подържате връзка и сте си дали един месец срок „да стихне бурята” и тогава да вземете окончателно решение за вашето евентуално съвместно бъдеще.

   2/Ти продължаваш да тъчеш на трите бизнес стана в Краснодар и Москва, за да се задържиш на брега на вълните, които тази година забушуваха  в световния икономически океан

   3/Синчето ти, на мама единственото, за което тя тича по 36 часа в денонощие, забравила напълно за себе си и което от петгодишно не е напускало Русия, е прието да следва изобразително изкуство в Токио на пълна издръжка на университета и само след две седмици излита от дома, може би завинаги. И то, вместо да хълца в скута на мама, подхвърква от радост и рисува като лудо всяка свободна минута, забравило напълно тази, която си е дала за него здравето и живота.

   Така...

   Започвам и аз поред, да видим докъде ще я докараме двете с теб.

   Първо-за думичката „луд”.

   Нали се разбрахме за нея, че е забранена. Макар, че като гледам снимките на рисунките на синчето, виждам, че то в никакъв случай не е от тези, които ще седят в нормален работен ден и ще псуват беззлобно ниската заплата. Гледам картините, надула гуша от гордост, че го има на този свят и виждам, че светът съвсем скоро ще се гордее с него. Е, първите плодове вероятно ще ги оберат в Япония, но за нас ще остане удовлетворението, че сме засадили скъпоценната фиданка на наша,  българска почва.

   Пусни момчето да стане мъж, Петкана.Дългите му някога панталони вече му стоят като боксерки, а ти, улисана в работа, не си си дала сметка. Знам, че сега нито ти се слуша, нито ти се говори. Но тъй като не можеш да си позволиш да зарежеш всичко и да се скриеш,за да се наплачеш едно хууубаво,  ти работиш още повече. Действаш, за да нямаш време да мислиш .

   Минах през подобен на твоя трънак преди две лета, сродна душице. Деветнадесет годишното ми тогава бебче, което си беше на мама, тати, баба, дядо , че и на прабаба „кутрето”, реши да отиде в САЩ на лятна студентска бригада!

   Няма да ти разказвам как събрах тук парите за виза и самолетен билет, това мина и се забрави. Не мога да забравя обаче каква треска ме тресеше месеци наред . Синът ми е израстнал в наше провинциално градче, а ваканциите караше на село, при баба и дядо, с велосипеда и котките на двора  Беше виждал самолет само на филм, а за Америка знаеше това, което гледаше на телевизора и по интернет.

   „Дано поне да се падне на едно място с някои негови приятелчета”, молех се горещо  аз.

   Падна му се да замине за непознатия континент сам самичък и  да смени два самолета, влак, автобус и ....кораб, защото работата му беше на един остров в северната част на страната. На членовете на моето  семейство островите със сигурност са ни  наречени от добрите ористници още в деня на раждането ни.

   Аз ли криво ти се молих, Господи, Ти ли криво ме разбра...

   Дойде и деня на заминаването , мина и  на другия ден чух гласчето , свежо и спокойно, сякаш си е у нас в хола и гледа филма по Канал едно..

   -Как мина пътуването?-събрах  сили да се покажа и аз спокойна.

   Очаквах коментарии за преживяванията при излитането, при кацането, при първия контакт с новия свят...Синът ми е чувствителен и впечатлителен не по-малко  от мен

   -Добре.-гласеше целият отговор-Намерих си двадесет долара в тоалетната на самолета.

   На третия месец клиентите му там му казваха, че говори английски не с чуждестранен акцент, а на южняшки диалект,само  завалял леко някои от звуците. Това лято  го чакаха  като свой човек и след четири месеца престой се върна в София с пари и жизнен опит, които в България не би могъл с честен труд и за ...но тази тема е друга .

    Цяло лято тогава живях със снимките, които ми изпращаше от там. На една от последните беше „увековечил”  панталоните  от работната униформа,опънати на леглото в общежитието- весел спомен от първата студентска бригада.

   -Скъсани са на коленете-отбелязах аз, като я видях. Нямаше ли комплекти за смяна?

   -Имах-засмя се той с глас и добави.- Но накрая всички станаха такива, мамо. От нощните смени през септември. През нощта  завали, на сутринта крачолите замръзнат. Никой плат не издържа дълго.

   Тези замръзнали на коленете на детето ми  панталони ми заседнаха на гърлото, сродна душице и знам, че каквото и да ям и пия след това, няма да мога да ги преглътна. Но... и тази тема е друга.

   При някои от следващите му пътувания билетът му ще бъде едно посочен, какъвто беше на сестра му преди години и аз...но тази тема също е друга.

   Единственото, което можем  сега да правим за нашите бебчета  е , колкото и банално да звучи, да им изпращаме нашата любов и благословия през морета и океани. Е, да, и  сълзичките са разрешени, най-вече  в почивните дни

  Майка да имаш, майка да не си...

   Сега за обичливия, но толкова  твърдоглав Азорския делфин!

   Той е роден и израстнал  на острова, Петкана! Всичко, което той има, е там.

   Вярвам ти, че Москва в този сложен за целия свят икономически период е по-подходящо място за строителните конструкции, които неговото предприятие произвежда. Щом ти твърдиш това, със сигурно е така, ти не си от хората, които хвърлят думите си на вятъра! Много добре  разбирам недоволството ти от неговото мъжко упорство. Усещам колко си объркана и раздвоена. Същевременно свалям шапка пред твоята решителност и издръжливост! Умът ми не стига какво бих правила аз на твое място! Вероятно отдавна  бих рухнала  и физически, и псхически! Затова би било смешно и жалко от моя страна сега да се правя на любимата си напоследък даскалица Пена и да те уча на ум и разум и да ти казвам  как да постъпиш!

    Ще те помоля само за едно: вместо да задаваш въпроси на мен тук, просто седни срещу най-голямото огледало в твоето жилище и го попитай:

   -Огледалце мое, от стената,

    За какво съм тука, на земята?

   Имаш един месец срок да решиш какво ще правиш със себе си и остатъка от живота си.

   И аз не зная дали е много или малко. Понякога тридесет секунди стигат човек да отвори очите си и да се открие. А може и един цял живот да си ги държи затворени. Знам обаче едно:това е твое решение! Никой не може, а и да може-не бива да го взема вместо теб!

   П.С. Благодаря ти за линка с притчите. Купих си днес една бутилка Сангрия, ще си подправя една чаша с много лед и плодове и ще си почета на руски за Насредин. Още тази нощ ще го направя!