Египет, 870 година преди Христа

Фараонът на Кеми – Осоркон ІІ току-що бе приключил с банята, обилната закуска в харема и се разхождаше сред прохладната градина на новия си дворец в Танис. Владетелят дълго не се решаваше да премести столицата от Бубастис. Считаше, че с този акт ще разбуни духовете на своите предци. Но, в края на краищата, бе принуден на тази стъпка поради честите наводнения в Бубастис и, не на последно място, от разцвета на Танис, чиято търговия по море с финикийските градове го правеха все по-богат и по-богат. Осоркон ІІ дори издаде специален декрет, който покровителстваше флотилията от търговски финикийски кораби, доставящи за Кеми ценна дървесина, подправки, сребро, злато, мед, вино и много други стоки. По този начин пазарите бяха обсипани с всичко необходимо, а хазната се пълнеше от облагането им с данъци.

Египетският владетел дори премести тялото на починалия си баща Такелот І от подгизналата му и рушаща се гробница в Бубастис в нова, която нареди да бъде построена под земята от южната страна на Големия храм на Амон. Там един ден трябваше да бъде положена и неговата саху [1]. За тази цел заповяда да бъде изсечен огромен гранитен саркофаг.

Но не преместването на столицата занимаваше сега мислите му. А предателството, извършено от братовчед му Хариезе, който се бе обявил за владетел на горен Кеми под гръмкото име – Силният бик, коронясан в Тива. Дори и ароматът на екзотичните дървета и храсти, с който бе пропит въздухът наоколо, не му носеше успокоение. Проблемите между Севера и Юга винаги разяждаха държавата отвътре. Още от младини Осоркон знаеше, че не могат да се решат с оръжие. Бе го изпитал на собствен гръб. Когато бе принц и управител на Южен Кеми, често трябваше да потушава бунтове и свади, за да има ред и спокойствие в Тива. Тогава жителите на града го посрещаха с възгласи и почести, все едно бе фараон. Ходеше по три пъти в годината там и караше кораби с дарове за храмовете. Такава бе цената на послушанието на жреците.

Но след възкачването си на престола, трябваше ловко да отстрани Хариезе, който също бе претендент за мястото му и затова го направи велик жрец на Амон в Тива. И ето, че сега той вече оспори открито властта му над египетската земя. Змията, която хранеше в пазвата, най-сетне показа отровните си зъби.

Осоркон спря за миг. Стражата пропусна везира Хорих, който идваше по алеята. Висшият съновник приближи, поклони се и зачака благоволението на монарха.

-  Здравей, Хорих, какви са новините от Тива?

-  Нищо обезпокоително, Ваше Величество. Информаторите съобщават, че там все още празнуват коронясването на Хариезе.

-  Добре, а какво правят управителите на южните номи?

-  Нищо, чакат да видят накъде ще задуха вятърът.

-  Значи всичко е нормално?

-  Така изглежда, господарю.

Осоркон II скръсти ръце зад гърба и бавно пое по алеята. Погледът му се бе зареял в далечината, без да се спира върху подаващите се отстрани великолепни цветя, които бяха обагрени с най-различни искрящи тонове. Везирът последва своя сюзерен. Вървеше зад него на почетно разстояние, за да не го притеснява.

-  Ваше Величество, позволих си да поканя първия жрец на Амон от храма в Танис – изрече Хорих.

Осоркон II спря и се обърна.

-  Поканил си Пернаст! Не е ли рано?

-  Всъщност, аудиенцията бе поискана от самия него. Иска да засвидетелства уважението си към Вас, та реших, че... можем да се възползваме от него – отвърна провлечено Хорих, кимайки леко, а слънцето проблесна в закръгления му златен нагръдник.

-  Ха, ха, ха – засмя се Осоркон. – Подозирам, че вече си скроил нещо и затова предлагам да не измъчваш повече любопитството ми.

-  Планът е прост, Ваше Величество. Пернаст все още има голямо влияние в Тива и доверени хора в Ипет-Сут [2]. Освен това съм сигурен, че и той не би пропуснал да се възползва от предателството на Хариезе, с надеждата, че някой ден може да стане първи пророк на Амон в държавата.

Осоркон ІІ изгледа дълбокомислено своя везир, постави ръка на рамото му и отвърна:

-  Ако те разбирам правилно, искаш да използвам Пернаст, за да отстраним Хариезе. Но това няма ли да причини размирици?

-  Не и ако Хариезе бъде повикан от боговете преждевременно. Разбира се, без никой да се усъмни в това. Доколкото чувам страдал от болестта на пристъпите.

Осоркон II помълча известно време, явно обмисляйки предложението на втория човек в държавата и се усмихна загадъчно.

-  Тогава нека си поговорим с Пернаст. Покани го.

-  Да, господарю – поклони се Хорих и се оттегли.

Голите глави на жреците лъщяха на сутрешното слънце, което благодатно пръскаше лъчи към прекрасната дворцова градина. Всички бяха облечени еднакво. В дълги бели ленени препаски, а водачът им бе преметнал леопардова кожа през рамо и носеше златен жезъл, с който се подпираше. Щом групата се приближи до фараона, жреците приклекнаха на коляно и главният жрец на Амон – Пернаст, се поклони.

-  Нека обичаният от Амон да получи дълги дни на радост и живот. Да бъде изпълнена волята на Ра, който го короняса за крал и на двете земи – започна тържествено Пернаст, наблягайки на последната част от приветствието си. – Надявам се, че Ви намирам в добро разположение на духа, Ваше Величество.

-  Благодарение на боговете това е така, уважаеми Пернаст. Какво те води в двореца?

-  Исках лично да предам поздравите си, а и да уверя нашия фараон, че духовенството на Амон в Танис твърдо стои зад онзи, който е дарен със силата и справедливостта на Ра – отвърна Пернаст и протегна ръце към слънцето.

-  Тези думи топлят сърцето ми. Също ме карат да вярвам, че великият Амон милостиво ще приеме моите дарове, които ще ти бъдат предадени от Хорих.

-  Безкрайна е щедростта на нашия владетел и окото на Хор винаги ще бди над него – отвърна Пернаст и отново се поклони.

-  А сега да преминем към по-земни дела – рече Осоркон и поглади дългата си сплетена брадичка с ръка. – Както знаеш, първият пророк на Амон в Тива се е провъзгласил за владетел на Горен Кеми и без да има това право е сложил бялата корона на главата си. Та се питах, дали няма начин да ми помогнеш да поправим тази неправда и така да избавим кралството от непредвидими размирици.

В погледа на Пернаст проблесна тревожна искрица, която обаче бързо угасна, а лицето му придоби твърд и непоколебим вид.

-  Хариезе извърши голям грях. Няма как да не разгневи боговете, а те никога няма да му простят. Затова считам за мой свещен дълг да помогна с каквото мога, за да възтържествува отново справедливостта.

-  Знам, че предаността ти към великия Амон няма граници. Затова смятам, че човек като теб би бил по-достоен да носи тежката отговорност на първи пророк в Ипет-Сут. Но първо трябва да отстраним Хариезе, и то така, че неговите поддръжници да не заподозрат нищо нередно. Моят везир Хорих ми спомена, че Хариезе страдал от болестта на пристъпите. Мислех си дали нямаш влияние над лечителите около него?

-  Силата и мъдростта на Амон са велики и с тяхна помощ смятам да се заема с въпроса, Ваше Величество.

-  Но преди това искам да изпратиш писмо до моя скъп братовчед. Искрено ще го увериш, че както и досега, ще му се подчиняваш. Не забравяй да го поздравиш и за коронясването му.

-  Разбирам, Ваше Величество. Може да ми имате пълно доверие.

-  Добре. А сега отведи хората си при Хорих.

[1] В случая - мумия

[2] Храма на Амон в Карнак