16.

Четирите дами играеха белот доста съсредоточено. Ленка сновеше наоколо с кани кафе и чинии с бисквити и кекс, които свършваха за кратко време.
Френцов внимателно слушаше разговора им, но си даваше вид, че чете вестника, който беше купил. Преглеждаше небрежно статията за Иван Мавродиев. Изведнъж погледът му се спря на една печатна грешка – бяха написали Илиян Мавродиев. Зачете се по-внимателно и установи, че не е грешка, а това е името на друг служител на фирмата за кетъринг, журналистите цитираха господин Парапунов: „Илиян Мавродиев имаше желанието да поеме ангажимента през въпросната вечер, но в крайна сметка изпратихме Иван. Като си помисля, че можеше и да не се случи това нещастие, ако бях взел друго решение, не мога да си простя.“
Инспектор Френцов бързо се отправи към телефона.

………………………………………………………………………………………………………………………………
Инспекторът знаеше, че ще мине известно време, докато получи отговор на запитването си, затова се зае отново с четене. Останалите материали във вестника не събудиха интереса му и той го остави настрана. Видя на масичката един том на „Мелничарят“ и се захвана с него.
След около петнадесет минути се обърна към госпожа Христова:
    -    Казахте, че тази книга Ви е била подарена за рождения ден, от кого?
    -    От братовчедка ми Елисавета Господинова.
Френцов си взе довиждане с дамите и изхвърча навън. А госпожа Христова нямаше представа какво става, но погледна към братовчедка си учудено.

17.

Играта на белот продължи с часове, но вече беше към своя край. Гостенките една по една започнаха да се приготвят да ги ходят, когато на входа отново се появи Френцов.

    -    Сега ще изясним как една от присъстващите дами е убила Иван Мавродиев! – заяви инспекторът.
    -    Какво? – извика госпожа Христова, - Не може да бъде!
    -    Но се опасявам, че е истина, госпожо. Нека Ви разкажа една история. Когато дойдохте при мен за първи път, ми разказахте за бившата годеница на мъжа Ви. Но има нещо, което и Вие не сте знаели. Към онзи момент госпожица Михаела Георгиева е била бременна от мъжа Ви, той не е знаел, а тя е разбрала по-късно. 
При тези думи госпожа Христова издаде тежка въздишка, но не отрони и дума. Инспекторът продължи:
    -    Това е била причината да приеме толкова тежко раздялата. Но срещнала господин Мавродиев и открила възможността да представи детето  за негово, вместо да продължава да се бори с Вас. Оженили се и никой не разбрал за тайната дълги години.
Аз и госпожа Христова проведохме едно разследване, което доста ни обърка. В началото тя дойде при мен и ми разказа, че е получила в един от подаръците си бележка „АЗ ЗНАМ. ЩЕ СИ ПЛАТИШ!“. Ние смятахме, че тази бележка е адресирана до нея и започнахме да търсим човек, който таи скрит гняв към рожденичката. Ще ви разкажа накратко как стигнах до истината.
Решихме да се срещнем и да поговорим с всеки един от гостите, които са присъствали на тържеството по случай рождения ден.
От семейство Дончеви не научихме кой знае какво. Когато посетихме Женя Димитрова, останахме стъписани, защото тя използва същите думи като в бележката. В последствие разбрахме, че поводът за тях е друг и няма връзка с нашето разследване.
Решихме да посетим и фирмата за кетъринг, която е обслужвала празненството и там с учудване разбрахме, че единият от служителите не се е явил на работа този ден. Изненадата ни се засили още повече, когато разбрахме името му – Иван Мавродиев. Фамилията съвпадаше с тази не съперницата на госпожа Христова и беше възможно да й е роднина. Това предположение по-късно се опроверга.
Показахме медальона на един мой приятел бижутер и той ни каза, че символите по него са старогръцки. Ако самият медальон означаваше нещо, направихме връзка със семейство Маринови, защото госпожа Христова се е запознала с тях именно в Гърция.
Но по-късно вечерта, стана ясно, че медальонът е подарък от Ленка Владова, която обаче твърдеше, че е сложила бележка със съвсем различен текст – пожелание за рожден ден. Имаше разумно обяснение за размяната на бележките, но все още не беше ясно кой е авторът на „АЗ ЗНАМ. ЩЕ СИ ПЛАТИШ!“.
В същото време до нас достигна новината, че Иван Мавродиев е бил открит мъртъв. А малко по-късно в дома на госпожа Христова бе намерена и втора бележка „Внимавай! Ще те спра!“.
Това отново постави пред нас много въпроси, включително за кого беше писана бележката и имаше ли Иван Мавродиев някаква връзка със случая.
От семейство Маринови също не научихме нищо, но срещата ни с полковник Христозов ни донесе важна информация – той беше писал бележката „АЗ ЗНАМ. ЩЕ СИ ПЛАТИШ!“. Стана ясно обаче, че е писана за Матей Дончев и поводът няма връзка нито с госпожа Христова, нито с Иван Мавродиев. Тай изгубил бележката в дома на госпожа Христова. По-късно тази бележка случайно е била намерена от въпросната дама.
От полицията ми съобщиха, че в момчето е намерена и трета бележка, пожелание за рожден ден, без подпис.
Все още нямах никаква идея в главата си, когато дойдох днес тук. Четири дами се бяха събрали да играят белот, а моята цел беше да слушам внимателно и ако е необходимо, да задавам въпроси. Зачетох се във вестника и статията в него относно смъртта на младия Иван и там случайно открих, че във същата фирма има и служител Илиян Мавродиев. Богатият ми опит в престъпленията веднага ме накара да се замисля – ами ако Иван е умрял по погрешка вместо Илиян? Сетих се, че госпожа Христова ми спомена, че момчето е имало бадж с надпис И. Мавродиев.
Веднага се свързах с моите приятели с полицията и в последствие те потвърдиха, че Илиян Мавродиев е син на Михаела Мавродиева. Вече бях убеден, че Иван е бил сбъркан с Илиян. Осъзнах също така, че най-вероятно едната заплашителна бележка е била писана за него и разменена по погрешка с пожеланието за госпожа Христова. Но кой е знаел за съществуването му и какви са били възможните мотиви за заплахи?
Докато чаках полицаите да проверят самоличността на Илиян, аз се заех да чета една книга, която беше оставена на масичката пред мен. И историята вътре ми даде идея. Един мелничар, със син от предишна връзка, прави завещание в полза на този син. Госпожа Христова ми разказа за предишна връзка на съпруга й. Моментално ми хрумна да проверя как се е разпоредил с имуществото в завещанието си покойният господин Христов. 
Свързах се с мой познат с достъп до такава информация. И от завещанието и клаузите в него ми стана ясно, че Илиян Мавродиев е бил син на господин Христов. По-късно се срещнах и поговорих с Илиян и той потвърди това.  Когато госпожа Мавродиева се разболяла и разбрала, че няма да живее дълго, решила да признае истината на съпруга Ви. Дошла в дома Ви и му разказала всичко.  Но все пак съпругът Ви се е погрижил за детето, включил го е завещанието си, но с клауза то да получи наследството си едва 5 години след смъртта на съпруга Ви. Той е знаел, че смъртта му ще е шок за Вас, както и новината за детето, затова от загриженост за Вас е решил да остави достатъчно време между двете събития. 
Поинтересувах се кой е подарил тази книга за рождения ден и за момент заподозрях госпожа Елисавета Господинова в някаква схема, но информацията, която получих по-късно, ме опроверга.
Значи някой е искал да отстрани Илиян и да спре изпълнението на завещанието. Помислих си, че интерес имаше единствено госпожа Христова. 
При тези думи госпожа Христова възкликна:
    -    Нима наистина заподозряхте мен?
    -    Когато по-късно разговарях с Илиян, той призна, че е постъпил на работа в тази фирма, защото е търсил контакт с госпожа Христова и е знаел, че тя ползва услугите им. Но целта му не е била да нарани или обиди дамата. Просто е знаел, че има полусестра, с която е искал да се запознае, но тя е била в чужбина. Затова решил първоначално да се запознае с майка й и после да търси начин да се свърже със сестрата.
Но при разговора с Илиян разбрах, че госпожа Христова не е и подозирала за него. Също така Илиян ми разказа, че и баща му първоначално не е знаел, както и за уговорката да крият от госпожа Христова. Значи някой приятел на госпожа Христова е искал да я предпази. И тогава се обадих отново, за да попитам кой е свидетел на завещанието на господин Христов. Оказа се господин Иванчев, който вече е покойник и госпожа Ленка Владова. В миг ми се изясни всичко. А и след като тя е сложила едната бележка, намерила е втората, написала е и третата, беше логично да е сложила и нея.
Когато госпожа Мавродиева е посетила съпруга Ви, госпожа Ленка Владова е била на работа и е чула разговора. Двамата със съпруга Ви се разбрали да не Ви казват нищо, за да не Ви наранят. Когато съпругът Ви починал, госпожа Владова продължила да се интересува от детето и през цялото време се опитвала да намери начин да предотврати разкритието и да спре изпълнението на завещанието, защото тя много Ви обича и не е искала да бъдете наранена.
Разбрала е, че въпросният син е постъпил на работа в „Делта кетъринг“, с които Вие често работите. И ето че за рождения Ви ден, четири години след смъртта на съпруга Ви, Вие отново сте наели тази фирма. Когато научила, госпожа Владова изпаднала в паника. Нямало как да бъде сигурна, че точно синът ще е сред обслужващите Ви, но все пак била много притеснена. Сметнала, че той търси контакт с Вас и ще Ви разкрие истината и решила да го спре на всяка цена.
Но тя не го била виждала, затова, когато видяла служител с бадж „И. Мавродиев“, решила, че това е синът на госпожа Мавродиева - Илиян. Сметнала, че трябва да действа незабавно. Написала му бележка: „Внимавай! Ще те спра!“, която мислела да му даде на тържеството.
Обаче по щастливо стечение на обстоятелствата намерила на пода друга бележка, на която пишело: „АЗ ЗНАМ. ЩЕ СИ ПЛАТИШ!“. Тази бележка била изпусната от господин Христозов. Ленка решила да използва шанса и тази бележка, тъй като била с чужд почерк и сходен смисъл. Затова смачкала своята бележка и я пуснала в една празна ваза, като забравила за нея. 
В същото време била написала и бележка с пожелание за рождения ден на госпожа Христова. Тогава се сетила, че е сложила да вари вода и отишла до кухнята. Там бил Иван Мавродиев и тя чевръсто му пъхнала в джоба бележката. Но в бързината сложила тази с пожеланието за рождения ден. Като се върнала, сложила в подаръка на госпожа Христова бележката „АЗ ЗНАМ. ЩЕ СИ ПЛАТИШ!“.
Малко по-късно господин Мавродиев намерил бележката и естествено започнал да се смее. Господин Маринов ни разказа, че е видял единия служител на кетъринг фирмата да чете нещо и да се смее, а госпожа Владова го гледала с неодобрение. Госпожа Владова пък решила, че след като се смее, е твърдо решил да действа и няма да се съобрази с предупреждението. Иван разбрал за кого е бележката, но вероятно не е видял смисъл да я даде на госпожа Христова, защото не била подписана. А може би просто е забравил, не знаем.
След края на празненството, госпожа Владова решила да го проследи и да се разправи с него на усамотено място. Когато стигнали парка, вероятна там нямало жива душа и Ленка решила, че сега е удобният момент. Извикала го и започнала да го увещава да остави госпожа Христова на мира и в никакъв случай да не й казва кой е. Младежът, естествено, нямал никаква представа за какво му говори тази жена, най-вероятно просто продължил по пътя си. Това вбесило госпожа Владова, предполагам, че тя посегнала да удари Иван Мавродиев. Той паднал, но за съжаление си ударил главата в ръба на бордюра и смъртта му настъпила незабавно. Изплашила се и си тръгнала. Не си взела бележката, защото била спокойна, че в младежа е бележката с чужд почерк „АЗ ЗНАМ. ЩЕ СИ ПЛАТИШ!“. Полицейската експертиза още не е завършена, но в общи линии е станало така.
На следващия ден обаче, разбрала от госпожа Христова, че тя е получила бележката „АЗ ЗНАМ. ЩЕ СИ ПЛАТИШ!“. Тогава Ленка осъзнала, че е разменила бележките. Изплашила се, защото в младежа се намирала бележка с нейния почерк, обаче не знаела коя точно. Сетила се да провери коя е бележката във вазата.
Госпожа Христова обаче я е видяла точно в този момент, а Ленка се престорила на разстроена от получаването на нова бележка. Тя всъщност е била разстроена от факта, че е осъзнала, че бележката с нейното пожелание е в мъртвото момче. Но за това вече имала някакво обяснение и се успокоила. Обаче положението рязко се влошило, когато разбрала, че мъртвото момче И. Мавродиев се нарича Иван, а не Илиян. Осъзнала, че това, което е извършила, е било напразно.
Ще отречете ли, госпожо Владова?
Ленка се изправи и гордост каза:
    -    Не, действала съм така, както съм сметнала за правилно. Не съм искала смъртта на момчето, а само да го прогоня далече от този дом. Случилото се беше случайност.
    -    Значи все пак никой не ме е мразил - каза замислено госпожа Христова, - а точно обратното – обичал ме е безумно! О, Ленка!