"Анди ми е най-добрият приятел.С него почти израстнахме заедно.Много ми харесва, когато се смее.Прави го рядко,но пък е искрен.Заедно се учихме да четем и пишем.Той научи първи азбуката и ми я казваше вечер преди лягане, за да я науча и аз.Спомням си как повтаряше А, Б, В ...Често се сърдеше ,но пък беше добър приятел.Научи ме ме на много работи. Как да бягам по-бързо и как да скачам по-нависоко.Даже и как да играя футбол,почти де. Анди е добро момче. И другите ще се съгласят с това, въпреки че той играеше повече с мен, а пред другите мълчеше. Е ,играел е и с тях , понякога. Беше весел, много весел, ама често се умълчаваше. Казваше, че "размишлява". За какво може да размишлява някой на неговата възраст ми беше чудно, но пък беше по-голям от мен. Не знам...Анди понякога ставаше малко лош, но се държеше винаги добре с прислужничките и даже си оправяше сам леглото, въпреки че му беше трудно. Помагаше ми и на мен за моето легло. Анди не обича зимата. А сега е зима. Той обаче ми обеща ,че п ...