Всеки ден по едно и също време, тя минаваше. Сутринта на изток, следобед на запад. От единият град, до другия. Пеш. Боса. Обувките държеше в дясната ръка. Бяха бели. И тя цялата беше облечена в бяло. Вървеше бавно и равномерно. По- точно тя плуваше. Никой не я питаше. Никого не запитваше. Плуваше безмълвна като видение. Стигаше в единия град, но не влизаше в него. Присядаше на един крайпътен камък да си почине, ставаше и тръгваше обратно. В другият град влизаше. Потъваше в сокаците на старинната част и се скриваше зад голяма порта.
На другият ден отново. Петнайсет километра нататък, петнайсет километра назад. По средата имаше само едно село, но то беше встрани от пътя. Останалата част беше безлюдна. По пътя рядко минаваха хора и то предимно в пазарни дни. Когато се приближеше видението, хората по нивите се изправяха и го съпровождаха с поглед докато се скрие. Мъжете припалваха по цигара и мълчаха. От устата на жените най-често се изтръгваше.
- Горката. Какъв ли огън я гори?
И се прекръ ...