Гледах те..гледах те толкова много време и не смеех да погледна очите ти. Чувствах как мислите ми бяха обзети от твоя облик, от твоята светлина. Усештах как сърцето ми излизаше от мен и се втурваше към теб с цяла сила... Просто те исках... Исках нежните ти устни, влюбените погледи, ръцете от жар и сърцето ти. Мина толкова много време и толкова надежди. Ти не знаеше нищо за мен, както и аз за теб. Но денят, да се запозная с очите ти, дойде. Силата беше в мен. Погледнах те... видях ангел, който беше слязъл на земята. Опознах душата ти - толкова крехка и потопена в добрина. Опознах сърцето ти - молещо за истинска любов. Опознах теб, истинския теб. Влюбих се. Исках да ти покажа толкова много от себе си, от живота си, от любовта си. Доближавахме се един към друг... и искахме просто да сме заедно. Чувах неземния ти глас в сънищата си. Виждах устните ти, когато мечтаех. Просто ме подлуди. А целувките ти... отнасящи ме в незнайни небеса. Обичах времето с теб. Беше толкова вълшебно и изпълнено с щастие. Исках да те обичам, исках да бъда твоя завинаги. Ти разбираше болката в очите ми и правеше невъзможното да я превърнеш в щастие. Знаеше, че имам тежко минало. Казах ти : Аз нося само нещастие. Ти не повярва, докато не вкуси от него. Миналото просто натежа и потуши светлината и красотата. Дяволът тикаше душата и сърцето ми към ада. А аз бях така слаба пред него. Нараних ангелските ти очи... Дори не можах да се вгледам в тях за последно. Не можах да обясня на сърцето ти защо го оставям да бие само. Това не бях аз... Единственото,което мога да искам от сърцето ти, е да ми прости и да изслуша думите на моето.