Глава 1 

Съдбоносна среща

В континента Ангрия конфликтът е вечен. Управляван от четири големи страни - Вастилия, Монера, Алтера и Геинма, мирът е рядък и кратък, а конфликта винаги присъстващ. Голяма част от населението са магове - хора, притежаващи способността да контролират природните аспекти. Тези хора често са използвани като войници в армиите на държавите, но дори сред тях има малцина специални, необвързани с природните стихии, считани за пратеници от боговете. 

В този момент на територията на континента се води тригодишна война между големите сили Вастилия и Алтера. По-голямата част от сраженията се случват на територията на малка държава, Каталия, точно между двете големи сили. Тази голяма война разкъсва страните, а използването на магове в битките само удължава конфликта и увеличава жертвите. 

Кралят на Вастилия, Джозе, е силен маг, който притежава способността да контролира самата земя. Той е считан за велик стратег и добър владетел. Вече на петдесет и три години, рядко се включва в битки, но контролира цялото бойно поле от стратегическата си стая с помощта на своите генерали. 

С трясък се отвориха вратите на стратегическата стая. Краля беше побеснял. В ярост изкрещя “Още една!” и удари по масата. всичките фигурки, разположени по картата, подскочиха и се преобърнаха. Тримата генерали, наредени около масата, не промълваха и дума. Всички знаеха защо крал Джозе беше бесен. Още една птица пратеник не беше достигнала целта си, а дори нямаше заподозрени. Важни документи и заповеди бяха в опасност да попаднат във вражески ръце. Войната беше достигнала своя пик. Всяка седмица, дори по-често, имаше схватки с вражеските войници. В този момент предаването на информация беше от първа важност. 

След около половин минута мълчание краля, голям и набит мъж вече с прошарена коса, седна на трона си и удари по земята с меча си. Погледът му се беше оправил, вече не беше толкова бесен и беше готов за срещата. Генералите и те заеха местата си и зачакаха думите на своя крал. 

- Имаме важни документи, които трябва непременно да стигнат до поста ни в Западна Каталия - тонът му беше различен, беше се успокоил - Азийл вземи двама войника, такива на които разчиташ. 

Принц Азийл, третия син на крал Джозе, висок и строен младеж на двадесет и две години. Принцът беше обучаван от малък в различни бойни изкуства, фехтовка и стрелба с лък. Уменията му бяха превъзходни и краля ценеше сина си за тях. За такава важна мисия чернокосия принц беше перфектният избор. Той се приближи до краля и взе от ръката му документите. “Няма да Ви разочаровам.” обърна се към краля със сериозен тон. 

Малко след края на срещата в стратегическата стая, принц Азийл и двама войника се отправиха на своята мисия. За да стигнат до поста в Западна Каталия им трябват три дни като половин ден имат да прекарат в Каталия. С цел да пътуват нощем в страната времето на потеглянето беше много важно. 

След два дена и половина отряда вече беше влязъл в Каталия. Точно по план, пътуваха през нощта и макар това да беше по-безопасния вариант не беше без рискове. Заради войната, голяма част от страната беше опустошена. Кралското семейство на Каталия и столицата бяха в източната и част и не можеха да упражняват властта си добре на дълги разстояния. Пътищата бяха пълни с бандити, а опасността от вражески войници не беше малка. 

С всяка стъпка напред, принцът ставаше все по-нервен. Не можеше да го обясни. Просто странно чувство. Но с всяка стъпка нищо не се случваше. “Може би всичко ще мине без проблеми.” си помисли той и леко се отпусна. В този момент, зад завоя на пътя видяха голямо паднало дърво. Тримата спряха конете си и сложиха една ръка върху оръжията си. След минута две, като нищо не се случи, мъжете се поуспокоиха малко и слязоха от конете си, за да могат да преминат през падналото дърво. Първи премина един от войниците, огледа се старателно и направи знак на останалите, че е безопасно и те да преминат. В този момент нещо се удари в крака му. Бомба! Оглушителния звук от нея накара дори и птиците в окръга да отлетят. Сега пътя беше обгърнат от пушек. Принцът извади своя меч и се подготви за нападателите си. 

Докато чакаше да го нападнат, той не спираше да се движи, като постоянно се въртеше. Пушека от бамбата все още възпрепятстваше зрението му. От зад на него се чу оглушителния звук на два меча. Останалият войник беше нападнат, но това не беше моментът за героизъм. Принцът не можеше да се намеси. Не след дълго острието на принца се срещна с това на своя опонент. Започнаха да разменят удари с мечовете си. Принцът усети нещо да се стяга около кракът му. Това беше клонка от падналото дърво, която се извиваше и възпрепятстваше кракът му. Несъмнено противникът му не беше обикновен войник, а маг. Това беше проблем. 

С възпрепятствано зрение и хванат крак принцът нямаше много опции. Той също беше маг, макар че не искаше да ползва магия в този момент. За да се справи с дима, досадната клонка и противника пред него, той вдигна меча си и рязко го свали. Тази атака, макар и проста, създаде малка вихрушка и отблъска опонента му и също така дима. С още едно малко движение успя да освободи крака си. 

В цялата суматоха обаче, принц Азийл не осъзна, че друга клонка беше се проникнала в дрехите му и беше откраднала документите. Той осъзна тази си грешка чак, когато видя опонента си на земята и до него документите. Опита се да стигне до тях, но преди това вражеския войник ги хвърли на трето лице, което досега се криеше в сенките. Принцът видя третият човек само в гръб, докато той бягаше навътре в гората. По ръста и силуета на незнайния противник си личеше, че той е жена. Дори и в този свят пълен с магове, жените много рядко ставаха войници и в повечето случай бяха изключителни силни магова. Принца се опита да тръгне след нея, но още клонки се закачиха за краката му. В този момент войникът, който се считаше, че е загинал в бомбата се притече на помощ на принца. “Вървете!” изкрещя той, след което се насочи право към противника на принца. Без да губи и секунда, Азийл се освободи от клоните и побягна след мистериозната жена. 

Принцът догони мистериозната дама до ръба на скала. Тъмнината му пречеше да види лицето ѝ. В ръцете си тя държеше важните документи, но не помръдваше и не продумваше. Той извади лъка си и подготви една стрела. Не искаше да стреля, но ако се налагаше нямаше да се замисли. 

- Тези документи не ти принадлежат - провикна се той и леко повдигна лъка си - върни ги и ще забравя за случилото се тук. 

- Но те не са ли важни? - гласът ѝ беше нежен, на млада жена, но тона, закачлив. Все едно това беше игра за нея или просто го подценяваше. 

В тъмната вечер, когато дори и луната се криеше зад облаците, само силуета и се очертаваше. Стройна и висока. Но не само това се забелязваше. Имаше завързан меч на десния ѝ крак, което я правеше опасен противник в бой от близко. Принцът знаеше, че тази ситуация няма да се разреши с приказки. Само действия. С невероятна скорост, той издигна лъка си и изстреля стрела, толкова бързо беше движението, че може би ако мигнеш ще го изпуснеш. От такова разстояние, младата дама нямаше начин да извади меча си и да разсече стрелата. Шансовете и бяха само настрани и назад. Но дори да избегнеше тази първа атака, сама беше стигнала до ръба на скалата. Победата щеше да е за принца. 

Миг след като изстреля стрелата, луната надникна зад облаците и нейната светлина освети младата дама. За миг, принцът видя червен оттенък, а след това болка. Очите му не се бяха отделили от жената, тя не беше помръднала, но той беше ранен. Инстинктивно сложи лявата си ръка върху сега ранената си дясна ръка и напипа стрела. Неговата стрела. В този момент полезрението му се разшири. Да вярно е жената не помръдна. Да вярно е той не откъсна поглед от нея. Да вярно е той изстреля стрелата. Но светлината не падаше върху нея вече, а върху него. Не тя беше на ръба скалата, а той. Тя не помръдна, той не помръдна, но те си размениха местата. Докато осъзнаваше ситуацията, само секунда две тя вече се беше обърнала и не след дълго изчезна в гората. 

По-опасно щеше да е да я преследва. Мисията му беше провалена, но тази съдбоносна среща  не беше последната и той го знаеше. Някой силен се беше присъединил към войната, но кой оставаше мистерия.