ТРЕТА СЦЕНА
( Космичеси кораб на анунаките. На голям екран се вижда Синята планета )
ЕН ЛУГАЛ: Сбогом, Синя планета...
ИНА: ( приплаквайки ) Ще ми липсва! Моите любими адамки, моите прекрасни градини! Ооо, какви са тези сияния по планетата!Не знаех за тях! Защо не си ми казал? Защо не си ми ги показвал?
ЕН ЛУГАЛ: До вчера и аз не знаех за тях! От Ен Асаллухи узнах! Случват се за първи и надявам се за последен път!
ИНА: Но защо за последен! Толкова са хубави! Какви омайни, преплитащо се сияйни цветове!
ЕН ЛУГАЛ: ( встрани ) Сияйна смърт...
ИНА: Привързах се към тази планета и спомена за нея ще бъде в ума, и в душата ми до последния ми дъх! Но нали, мили, записите ще са моя утеха?
ЕН ЛУГАЛ: Разбира се, мила! Разбира се!
ИНА: Още сега отивам и пускам първия запис! Идваш ли с мен?
ЕН ЛУГАЛ: Не, благодаря! Не искам да преча! Нека удоволствието бъде изцяло твое!
ИНА: Благодаря ти, мили! ( излиза ) ...